Вятърните мелници на боговете [bg]

Четирима войници придружиха Мери до лимузината и я прикриваха, докато тя се качи.

Флориан сияеше:

— Добър ден, госпожо посланик. Чудесна библиотека ще стане, нали?

— Да.

Докато я караше до мястото на събитието, Флориан не спря да бърбори, но Мери не го слушаше. Тя мислеше за засмените очи на Луи и за нежността, с която я бе любил. Заби нокти в дланите си, опитвайки се да заглуши душевните си терзания с физическа болка. Не трябва да плача, каза си тя. Каквото и да става, не трябва да плача. Любовта изчезна, остана само омразата. Побърка ли се този свят?

Когато стигнаха до площада, до колата се приближиха двама войници, огледаха се внимателно във всички посоки и й отвориха вратата, за да слезе.

— Добър ден, госпожо посланик.

Мери тръгна към центъра на церемонията. Двама въоръжени представители на Секуритате вървяха пред нея и двама — зад нея, като я пазеха с телата си. Снайперистът на покрива беше нащрек и следеше всичко през бинокъла.

Събралият се народ започна да ръкопляска, когато посланикът застана на малкото празно пространство, оставено за тази цел. В навалицата имаше румънци, американци и представители на други посолства в Букурещ. Познатите физиономии бяха малко. Повечето бяха непознати.

Мери погледна тълпата и си помисли: Как ще изнеса речта си сега? Полковник Маккини бе прав. Изобщо не трябваше да идвам тук. Чувствам се ужасно притеснена и изплашена.

— Дами и господа, имам честта да ви представя посланика на Съединените щати — тъкмо съобщаваше полковник Маккини.

Хората започнаха да ръкопляскат.

Мери пое дълбоко въздух и започна:

— Благодаря…

През последната седмица колелото на събитията така я бе завъртяло, че тя не бе имала време да подготви речта си. Някакво вдъхновение, което идваше дълбоко отвътре, й подсказваше думите. Тя говореше, сякаш без да мисли.

— … Това, което правим тук днес, може би ви се струва незначително, но то е от изключително значение, защото е още един мост между нашата страна и страните от Източна Европа. Новата библиотека, чиито основи сега полагаме, ще бъде пълна с информация за Съединените американски щати. Тук вие ще можете да четете наши вестници, списания, книги, да изучавате историята на нашата страна, да се запознавате с положителните и отрицателните страни на живота у нас. Ще можете да видите снимки на наши градове, заводи и ферми…

Полковник Маккини и хората му бавно сновяха сред хората. В бележката пишеше: „Наслаждавай се на последния ден от живота си“. Но кога свършваше денят за убиеца? В шест часа вечерта? В девет часа? В полунощ?

— … но вие ще намерите и нещо много по-важно от това как изглеждат Съединените американски щати. Когато тази сграда бъде завършена, вие най-после ще разберете и как диша Америка. Ние ще ви покажем духа на нашата страна.

Изневиделица покрай полицейската бариера в другия край на площада се появи кола, рязко удари спирачки и спря до бордюра. Когато към нея тръгна един полицай, стреснат от непредвидената ситуация, шофьорът изскочи от колата и започна да бяга в противоположна посока. Тичайки, той извади взривно устройство от джоба си и го задейства, натискайки някакво копче. Колата избухна и се разхвърча на парчета сред хората. Нито едно от тях не достигна до центъра, където стоеше Мери, но зрителите започнаха да се бутат насам-натам в паниката си да избягат по-далеч от мястото на произшествието. Снайперистът от покрива вдигна пушката си и изпрати един куршум право в сърцето на бягащия, преди мъжът да успее да се отдалечи. За по-сигурно той стреля още два пъти в него.