Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Отново отвори чекмеджетата и отново започна да тършува в тях — бавно и внимателно. Когато стигна до най-долното чекмедже, пръстите й напипаха нещо твърдо в задния му край зад свитък хартии. Тя го изтегли, вдигна го пред себе си и не можеше да повярва на очите си.
В ръцете си държеше метална кутия с червена боя.
В девет и нещо доктор Луи Дефорж чакаше близо до фонтана в парка Банясъ. Чудеше се дали не бе сгрешил, като не докладва за Майк Слейд. Не, каза си той. Първо трябва да чуя какво ще ми каже. Ако го обвиня по погрешка, това ще го съсипе.
Внезапно в тъмнината се появи Майк Слейд.
— Благодаря ви, че дойдохте. Разговорът ни ще бъде съвсем кратък. По телефона ми казахте, че някой се е опитал да отрови Мери Ашли.
— Точно така. Някой й е слагал арсен.
— И смятате, че това съм аз?
— Можели сте лесно да го слагате в кафето й, малко по малко всеки ден.
— Казахте ли за това на някого?
— Все още не. Първо исках да разговарям с вас.
— Радвам се — каза Майк. Той извади ръката от джоба си. В нея държеше един „Магнум“ — 475 калибъра.
Луи недоумяваше.
— Какво… какво правите? Чуйте ме! Не можете…
Майк Слейд дръпна спусъка и видя как от гърдите на французина бликна яркочервена кръв.
27
От „чистата“ стая в американското посолство Мери се обаждаше по секретната линия на Стантън Роджърс. В Букурещ беше един часът през нощта, а във Вашингтон — осем часът сутринта. Мери знаеше, че секретарката на Стантън Роджърс винаги пристига рано.
— Тук е кабинетът на господин Роджърс.
— Обажда се посланик Ашли от Румъния. Знам, че господин Роджърс е в Китай с президента, но ми се налага спешно да говоря с него. Можете ли да ме свържете по някакъв начин?
— Съжалявам, госпожо посланик, но той е непрекъснато в движение. Не ми е дал никакъв телефон за връзка.
Мери почувства, че сърцето й ще изскочи.
— Няма ли да ви се обади скоро?
— Трудно ми е да ви отговоря. Тяхната програма с президента е много натоварена. Може би някой от Държавния департамент би могъл да ви помогне.
— Не — отговори Мери отчаяно. — Никой друг не може да ми помогне. Благодаря ви.
Седеше в стаята сама, вторачила поглед в нещо несъществуващо, заобиколена от най-съвременната електронна техника в света, която обаче с нищо не можеше да й помогне. Майк Слейд се опитваше да я убие. Тя трябваше да каже на някого. Но на кого? На кого можеше да се довери? Единственият човек, който знаеше какво се опитва да направи Слейд, е Луи Дефорж.
Мери отново позвъни в апартамента му, но пак никой не й отговори. Сети се какво й бе казал Стантън Роджърс, преди да тръгне: Ако искаш да ми изпратиш някакво съобщение, без никой друг да разбере, кодът в началото на телеграмата трябва да бъде XXX.
Мери отиде бързо в кабинета си, написа спешно съобщение и го адресира до Стантън Роджърс. Най-отгоре сложи три хикса. От едно заключено чекмедже на бюрото си извади тетрадка с тайни кодове и внимателно закодира написаното. Ако сега й се случеше нещо, Стантън Роджърс поне щеше да узнае кой го е направил.
Мери се запъти към стаята за свръзка.
Дежурен бе Еди Молц, агентът на ЦРУ.
— Добър вечер, госпожо посланик. Много до късно работите.
— Да — отвърна Мери. — Искам да изпратя едно съобщение. Спешно е.
— Ще се заема лично.
— Благодаря ви. — Тя му подаде съобщението и тръгна към изхода. Страшно много й се искаше да бъде близо до децата си.
В стаята за свръзка Еди Молц декодира съобщението, което Мери току-що му бе дала. Когато свърши, го прочете бавно два пъти и се намръщи. Отиде до унищожителя на документи, пусна бележката вътре и не свали очи от нея, докато тя не се превърна на малки конфети.
После поръча разговор с държавния секретар Флойд Бейкър във Вашингтон. Кодът беше: Тор.
Два месеца бяха необходими на Лев Пастернак, за да проследи добре прикритата следа, която водеше до Буенос Айрес. Щатските разузнавателни служби и още пет-шест други тайни служби от цял свят помогнаха, за да бъде идентифициран наемният убиец Ейнджъл. Мосад му даде името на Неуса Мунес — любовницата на Ейнджъл. Всички искаха да унищожат Ейнджъл. За Лев Пастернак Ейнджъл се бе превърнал във фиксидея. Пастернак не успя да опази Марин Гроза и сега не можеше да си прости това. Все пак можеше да потърси възмездие. И той твърдо бе решил да го направи.