Вятърните мелници на боговете [bg]

Тя кимна.

— С децата ли закусваш?

— Да. Обикновено закусвам в резиденцията.

— А децата добре ли се чувстват?

Тя отново кимна с глава.

— А къде обядваш? Всеки ден на едно и също място ли?

— Не, понякога се храня в посолството, понякога имам делови срещи в ресторанти — шепнеше гласът й.

— А има ли място, което да посещаваш редовно, или пък някое ястие, което често да ядеш?

Беше твърде уморена и й се искаше този разговор да свърши най-после. Искаше й се той да си отиде. Затвори очи.

Той леко я побутна.

— Мери, не заспивай. Чуй ме! — настояваше гласът му. — А няма ли някой, с когото обикновено се храниш?

Тя примигна сънливо.

— Не. — Защо ли й задаваше всички тия въпроси? — Вирус е — промърмори тя, — нали?

Той пое дълбоко дъх.

— Не, не е. Някой ти слага отрова.

През тялото й преминаха тръпки като от електрически ток. Тя отвори широко очи.

— Какво? Не мога да повярвам.

Той се намръщи.

— Струва ми се, че е арсен, но пък тук не се продава арсен.

Мери изведнъж потръпна от страх.

— Кой… кой може да се опитва да ме отрови?

Той стисна ръката й.

— Скъпа, трябва да се сетиш: Наистина ли нямаш навика да се храниш често с някого, или пък да пиете заедно всеки ден?

— Разбира се, че няма — прозвуча съвсем слабо протестът й. — Казах ти, че… — Кафето… Майк Слейд… Сам си го варя. Имам си специална рецепта. — О, Господи!

— Какво има?

Тя преглътна и успя да каже:

— Всяка сутрин Майк Слейд ми носи кафе. Винаги ме посреща с кафе.

Луи впери очи в нея.

— Не, не може да бъде Майк Слейд. От какви съображения ще се опитва да те убива?

— Той… той иска да се отърве от мен.

— Ще говорим за това по-късно — каза Луи загрижено. — Първо трябва да те излекуваме. Ще ми се да те откарам в болница, но посолството ви няма да разреши. Ще отида да ти донеса някои лекарства. Веднага се връщам.

Мери лежеше и се опитваше да осъзнае това, което й бе казал Луи. Арсен. Някой ми слага арсен. Просто имате нужда от още едно кафе. Ще се почувствате по-добре. Сам си го варя.

Тя потъна дълбоко в несвяст и по-късно чу Луи да вика:

— Мери!

Насила отвори очи. Той стоеше до леглото й и вадеше спринцовка от една малка чантичка.

— Здравей, Луи. Радвам се да те видя — промърмори Мери.

Луи намери вената й и вкара иглата.

— Слагам ти тъй наречената инжекция на Бал. Това е антидот против арсен. Ще го редувам с купренил. Утре сутрин ще ти сложа следващата инжекция. Мери?

Тя спеше.