Вятърните мелници на боговете [bg]

Гласът от другата страна на линията викаше:

— Ало? Ало?

— С кого разговаряте? — попита Майк.

— С… с доктор Дефорж — това бе първото име, което й дойде наум. Тя затвори телефона, разтреперана от ужас.

Не ставай смешна, каза си тя. Намираш се в посолството. Тук нищо няма да посмее да ти направи.

— С доктор Дефорж? — попита Майк бавно.

— Да. Той… той идва насам.

Как й се искаше това да е истина!

В погледа на Майк Слейд се появи нещо странно. Настолната й лампа светеше и хвърляше сянката му върху стената, така той изглеждаше неимоверно едър и застрашителен.

— Сигурен ли сте, че ще можете да продължите работа?

Той отговори съвсем хладнокръвно, по мъжки:

— Да, нищо ми няма.

Страшно й се искаше той да си тръгне, за да може да избяга. Не трябва да му давам да разбере, че ме е страх.

Той се приближи още по-близо до нея.

— Изглеждате напрегната. Няма да е зле да вземете децата и да отидете на почивка — някъде край езерата — за няколко дни.

Където ще бъда по-лесна мишена.

Само като го гледаше, я обземаше такъв невероятен страх, че чак се задъхваше. Вътрешният телефон иззвъня. Това бе спасителният пояс.

— Бихте ли ме извинили?

— Разбира се.

Майк Слейд постоя за момент, вторачен в нея, после се обърна и излезе, като отнесе и сянката със себе си. Тя едва не се разплака от облекчение. Вдигна слушалката.

— Да, моля?

Обаждаше се Джери Дейвис, съветникът по връзките с обществеността.

— Госпожо посланик, извинете ме за безпокойството, но имам лоши новини за вас. Току-що ни се обадиха от полицията, че доктор Луи Дефорж е бил убит.

Стаята се разлюля.

— С… с… сигурен ли сте?

— Да, госпожо. Намерили са портфейла му в сакото.

През тялото й преминаха тръпки на стари спомени и тя чу някой да й казва по телефона: Тук е шерифът Мънстър. Съпругът ви е загинал при автомобилна катастрофа. И всичките й стари мъки се втурнаха към нея от миналото, режеха я и я разкъсваха на парчета.

— Как… как е станало? — гласът й бе сподавен.

— Застрелян е на място.

— Хванали ли са убиеца?

— Не, госпожо. Разследването се води съвместно от Секуритате и френското посолство.

Слушалката падна от ръката й, съзнанието й се замъгли и тя цялата се скова. Бавно се облегна назад и впери празен поглед в тавана. На него имаше една пукнатина. Това трябва да се замаже, мислеше тя. В посолството не трябва да има пукнатини. Ей там — още една пукнатина. Всъщност пукнатините са навсякъде. Пукнатини има и в живота ни, а когато се появи пукнатина, в нея се заклещват злини. Едуард е мъртъв. Луи е мъртъв. Тя не смееше да мисли за това. Търсеше още пукнатини по тавана. Не мога да преживея още веднъж целия този ужас, каза си Мери. Кой ли е убил Луи?