Вятърните мелници на боговете [bg]

— Не, този път не е твой ред. Ти избра предишния филм, който гледахме. Може ли да гледаме още веднъж „Американски драсканици“?

„Американски драсканици“… И изведнъж Мери се сети какво доказателство може да представи на Стантън Роджърс.

В полунощ помоли Кармен да извика такси.

— Не искате ли Флориан да ви закара? — попита я Кармен. — Той е…

— Не.

Това трябваше да стане съвсем тайно.

След няколко минути Мери беше вече в таксито.

— До американското посолство, ако обичате.

Шофьорът й каза:

— Но то е вече затворено. Никой няма да… — Той се обърна към нея и я позна. — Госпожо посланик! За мен е голяма чест! — и потегли. — Познах ви, защото съм ви виждал по нашите вестници и списания. Вие сте почти толкова известна, колкото и нашият велик ръководител.

В посолството вече бяха коментирали голямата популярност, с която се ползваше Мери в румънската преса.

Шофьорът продължаваше да бърбори.

— Американците ми харесват. Много са добросърдечни. Надявам се инициативата на вашия президент за сближаване на народите да се увенчае с успех. Ние, румънците, сме на негова страна. Крайно време е на земята да настъпи мир.

Тя не беше в настроение да обсъжда каквото и да е.

Когато наближиха посолството, Мери му посочи едно място, където имаше знак на румънски: Parcare cu Locuri Rezervate.34

— Спрете ей там и елате да ме вземете след един час, за да ме върнете обратно в резиденцията.

— С удоволствие, госпожо посланик.

Към таксито се приближи дежурен от охраната.

— Не можете да паркирате тук, това е… — той разпозна Мери и я поздрави, извинявайки се:

— Извинете, госпожо посланик. Добър вечер!

— Добър вечер! — отговори Мери.

Войникът я придружи до входа и й отвори вратата.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

— Не. Ще се кача за няколко минути.

— Да, госпожо — той я проследи с поглед надолу по коридора.

Мери влезе в кабинета си, светна лампите и погледна към стената — там, където бяха заличени следите от надрасканите думи. Пристъпи към междинната врата, водеща към кабинета на Майк Слейд, и влезе вътре. Стаята бе тъмна. Светна лампата и се огледа.

Върху бюрото му нямаше никакви книжа. Започна да рови из чекмеджетата. В тях нямаше нищо, освен няколко брошури, бюлетини и програми. Съвсем невинни неща, които с нищо не биха привлекли вниманието на някоя любопитна чистачка. Очите на Мери трескаво шареха навсякъде. Трябва да е тук някъде. Не може да го държи другаде, малко вероятно е и да го носи със себе си.