Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
Конев замахна с ръка, като че ли искаше да прогони рояк насекоми.
— Не мога да ви разбера. Намираме се в клетката и дойдохме с определена задача. Албърт, съсредоточете се върху скептичните вълни!
— Точно това правя — отвърна рязко Морисън. — Всъщност, вече го направих. Вижте.
Конев изви глава, след това разкопча колана си, така че да може да се извърти и да надникне над облегалката. Погледна малкия екран на Морисън и заяви:
— Вълните изглеждат по-силни.
— Наистина са по-силни. Интензитета им е по-голям, а освен това показват фини осцилации, каквито никога не съм виждал. След като го споменах, интересно колко ли фини биха могли да станат? Рано или късно, достатъчно фините осцилации ще представляват трептенията на отделните електрони и ще се наложи да вземем предвид принципа на неопределеността.
— Забравяте. Ние сме миниатюризирани и константата на Планк е с девет порядъка по малка, отколкото при стандартни условия.
— Вие забравяте — възрази Морисън, който силно желаеше да улови някоя грешка на Конев, — че тези вълни са редуцирани, преди да стигнат до нас. Следователно те се намират точно там, където трябва да бъдат според принципа на неопределеността.
— Няма значение — отвърна Конев след кратко колебание. — Сега наблюдаваме нещо конкретно и няма никакво забележимо замъгляване. Какво означава това?
— Наблюденията потвърждават теорията ми — каза Морисън. — Точно това трябваше да се види в клетката, ако тълкуването ми на скептичните вълни е правилно…
— Нямах това предвид. Започнахме с предположението, че теорията ви е вярна. Вече не е предположение, а факт, така че приемете поздравленията ми. Но какво означават тези вълни? Какво показват, че мисли Шапиров?
Морисън поклати глава.
— Нямам никакви данни за връзката между тези вълни и конкретните мисли. Ще са нужни години, за да се установи такава връзка, ако изобщо съществува.
— Но може би скептичните вълни, когато са ясни и силни, оказват индуктивен ефект върху вашия мозък. Приемате ли някоя от вашите прословути картини?
Морисън се замисли за миг.
— Нито една!
Зад тях се чу тих глас.
— Аз приемам нещо, Албърт.
— Вие, Наталия? — Морисън се обърна.
— Да, глупаво е, но е факт.
— Какво приехте, Наталия? — запита Конев.
Боранова се поколеба, търсейки точните думи.
— Любопитство. Е, не е изображение на нищо. Просто впечатление. Чувствам любопитство.
— Така и трябва да бъде — каза Морисън. — При тези условия не е необходимо въздействие отвън, за да го почувствате.
— Не, не. Знам какви са чувствата и мислите ми. Това идва отвън.
— Чувствате ли го в момента?
— Да. Идва и изчезва, но точно сега го усещам.
— Добре. А сега?
Боранова погледна изненадано.
— Спря изведнъж. Да не сте спрели компютъра си?
— Изключих го. А сега ми кажете кога чувствате нещо и кога — не.
Обърна се към Калинина, за да я предупреди да не казва нищо, когато включва или изключва машината, но тя наблюдаваше клетката, очевидно изгубена в чудото на вътрешността на неврона. Дали изобщо чуваше или се безпокоеше от онова, което ставаше в момента?
Обърна се и рече:
— Наталия, затворете очите си и се съсредоточете! Просто казвайте „да“, когато почувствате усещането и „не“, когато изчезне.
Няколко минути Боранова следваше нарежданията му.
— Компютъра издава ли някакъв шум при пускане и спиране? — обърна се към Конев Морисън. — Чувате ли или усещате ли нещо?
Конев поклати отрицателно глава.
— Нищо не чувам.
— В такъв случай, няма грешка. Тя приема усещането само когато машината е включена.
Дежньов, който за разлика от Калинина следеше всичко, се намеси:
— Но защо? — очите му се присвиха. — Мозъчните вълни съществуват независимо дали машината ви ги открива или не. Тя би трябвало да чувства любопитството през цялото време.
— Не, не — възрази Морисън. — Моето устройство премахва всички вълни, освен скептичните. Без компютъра тя просто получава една каша от усещания, отговори, връзки. С помощта на компютъра тя приема само скептичните вълни, което още веднъж доказва ползата от моята теория.
— Аз не приемам нищо — Дежньов се намръщи. — Това противоречи ли на теорията ви?
— Мозъкът е сложен механизъм. Наталия приема нещо. А вие — не. Аз също, например. Може би точно тази компонента на скептичната вълна пасва на мозъка на Наталия, но не и на нашите. Няма да успея да обясня всичко отведнъж. Конев, вие приемате ли нещо?
— Не — отговори той, недоволен като Дежньов. — Все пак получих някакви представи докато бяхме извън неврона.