Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
— Специален агент Пендъргаст, ФБР. Партньорът ми Винсънт Д’Агоста, НПУ.
— Е, крайно време беше! — кресна мъжът с костюма. — Изключително ценните бижута на жена ми…
— Никога не слагайте ценни бижута в куфарите си — посъветва го Пендъргаст гладко и деликатно го изтласка навън, като междувременно се шмугна през вратата и я заключи след себе си.
— С вас изглеждаше толкова лесно! — ухили се гардът.
— Има ли някой Картър на смяна? — запита го Пендъргаст, а очите му пробягаха по табелката с името му.
— Това съм аз, Рандъл Картър. С какво мога да ви помогна?
— Казаха ми, че сте най-подходящият човек, който да се справи с проблема ми.
— Наистина ли? — светна лицето на мъжа. — Кой…?
— Трябва да прегледаме някои секретни видеоленти от миналата нощ. Точно след дванайсет. Спешно е.
— Да, сър. Нека само да се обадя на директора на охраната.
Пендъргаст поклати глава в почуда.
— Нима още не са ви казали, че това е уредено?
— Така ли? Нямах представа. Странно, че не са изпратили никого да…
— Е — прекъсна го Пендъргаст бързо, — радвам се, че поне са имали благоразумието да ме изпратят при вас. Човек би си помислил, че не сте от онези бюрократи. — Той внезапно се наведе към лицето на мъжа и го сграбчи за рамото. — Въоръжен ли сте?
— Въоръжен? Не ни го изискват… Но защо…?
— По-добре да тръгваме.
— Да, сър. — Човекът не се нуждаеше от повече убеждаване. Той се промуши през задната врата на стаичката и отключи служебната врата.
Продължиха, после поеха по един бежов коридор, отвориха още една заключена врата и се озоваха в просторна компютърна зала, пълна с монитори, на които се излъчваше заснетото от видеокамерите по целия терминал. Няколко гардове седяха около малка масичка и пиеха кафе, а в единия ъгъл слаб, раздразнен техник бясно чукаше по някаква клавиатура.
— Тези господа са дошли да видят някои от видеозаписите — обърна се Картър към техника.
— Момент.
— Не, сега. Господинът е от ФБР; отнася се за нещо страшно важно.
Техникът се изправи и изсъска раздразнено:
— Е, добре. Дайте да видя разрешителното ви. — И той протегна ръка.
— Това е уредено. Имаш позволението ми да действаш. Техникът завъртя очи.
— Та какво искате?
Пендъргаст пристъпи напред.
— Полет 822 на Бритиш Еъруейз е пристигнал тук от „Гетуик“ малко след полунощ. Искам секретните видеозаписи от лентата за багажи и преди всичко трябва да видя записа от залата за посрещачите точно след изхода от митницата.
— Седнете, това може да ни отнеме време.
— Опасявам се, че нямам време.
— Ще направя каквото мога, но не ми дишайте във врата.
По лицето на Пендъргаст се разля мила усмивка. Само като видя изражението му, Д’Агоста се стегна инстинктивно.
— Вие сте Джонатан Мърфи, нали? — попита агентът с меден глас.
— Значи можете да четете? Браво!
— Аз се доверявам на метода на моркова и тоягата, Джонатан — продължи Пендъргаст приятно. — Намерете ми това, което ми трябва за пет минути и ще получите награда от десет хиляди долара от Програмата на ФБР „Обществено стимулиране“. Със сигурност сте я чувал. От друга страна, ако се провалите и не ми намерите видеолентата, ще трябва да сложа червено флагче в досието ви, което би означавало, че никога няма да работите на друго летище, или изобщо на друг охраняем обект в тази държава. Сега кажете кое да бъде: морковът, или тоягата?
Настъпи тишина. Гардовете се побутваха с лакти и се хилеха. Очевидно техникът не беше сред обичаните. Мърфи подсмръкна.
— Вземам наградата.
— Отлично.
Техникът седна отново и с настървение се захвана за работа, пръстите му чукаха бясно по клавишите. Д’Агоста гледаше как цифрите се въртят шеметно по екрана.
— Вече не използваме видеоленти — каза той. — Информацията се съхранява дигитално, в сайт. И всичко заема цял терабайт от…
Внезапно той спря да удря по клавиатурата.
— Добре. Полетът е пристигнал десет минути след полунощ на изход 34. Да видим… Отнема около петнайсет минути средно да се мине през митницата и да се излезе на лентата за багажа… Ще задам направо 00:20 часа, просто за да сме сигурни.
Записът оживя на екрана. Пендъргаст се наведе напред и загледа съсредоточено. Д’Агоста се надвеси над рамото му. Виждаше се как празната лента за багажа се върти.
— Ще ускоря, докато хората започнат да пристигат — каза Мърфи.
Лентата се завъртя по-бързо. Секундите прескачаха в бързо движение върху монитора. След малко започнаха да се появяват и хора и да търсят куфарите си. Мърфи натисна серия копчета и записът се върна до нормална скорост.