Рожби на съзнанието

Един спътник на орбита около Лузитания засече изстрелването на ДМ устройството и курса му към планетата. Най-страшното се беше случило. Без опит за свръзка или преговори. Целта на флотилията очевидно бе унищожението на този свят, а с него и на един цял вид разумни същества. Повечето жители на планетата се бяха надявали, а някои дори очакваха да имат възможност да съобщят, че Десколадата е овладяна и вече не представлява заплаха; че и без това е твърде късно да спират каквото и да било, тъй като на различни планети вече съществуваха няколко десетки колонии на хора, пекениноси и царици на кошери. Вместо това срещу тях бе изстреляно смъртоносно оръжие и им оставаше не повече от час живот, дори може би по-малко, защото „Докторчето“ без съмнение щеше да бъде взривено на известно разстояние от повърхността на планетата.

Сега всички уреди се управляваха от пекениноси, защото всички човеци с малки изключения бяха избягали на космическите кораби. Затова новината бе предадена на кораба около планетата на десколадорите от пекенинос. И по съвпадение съобщението беше прието от Файъркуенчър. Той веднага заквича пронизително.

Когато останалите разбраха какво е станало, Миро веднага отиде при Джейн.

— Изстреляли са „Докторчето“ — каза и я разтърси леко.

Тя бавно отвори очи:

— Мислех, че сме ги надвили. Питър и Сиванму имам предвид. Конгресът взе решение за установяване на карантина и изрично забрани на флотилията да изстрелва ДМ устройството. А те въпреки това са го изстреляли.

— Изглеждаш толкова уморена — забеляза Миро.

— Полагам върховни усилия. Постоянно. А сега изгубвам връзката с тях. С дърветата-майки. Помниш ли как се чувстваше, когато загуби власт върху тялото си, когато беше сакат и бавен? Това ще се случи с мен, когато изгубя дърветата-майки.

Тя заплака.

— Стига. Спри веднага. Овладей се, Джейн, нямаме време за това.

Тя рязко освободи коланите, с които беше стегната.

— Прав си. Просто понякога е прекалено трудно да овладееш това тяло.

— „Докторчето“ трябва да се приближи до планетата, за да има ефект — полето се разсейва доста бързо, ако няма маса да го поддържа. Значи имаме около час. Със сигурност повече от половин час.

— И какво си представяш да направя през това време?

— Вземи тази проклетия. Изхвърли я в Отвъдното и никога вече не я връщай.

— Ами ако се взриви в Отвъдното? Ако нещо толкова разрушително получи отзвук там и се възпроизведе? Освен това аз не мога да прехвърлям неща, чието устройство не съм изучила. Около него няма никой, не е свързано с ансибал, няма какво да ме насочи към него в пространството.

— Не знам. Ендър щеше да се досети. Мамка му, мъртъв е!

— Да, от техническа гледна точка. Питър обаче още не е намерил пътя си към никой от спомените на Ендър. Ако изобщо има от тях.

— Какво може да си спомня? Такова нещо никога не се е случвало.

— Вярно е, че това е аюата на Ендър, но каква част от гениалността му се е дължала на аюата и каква — на тялото и мозъка му? Спомни си, че генетичният компонент оказва силно влияние — той е бил роден, защото изследванията са показали, че на Питър и Валънтайн съвсем малко не им достига, за да бъдат идеалният главнокомандващ.