Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Иска ми се да заминеш — каза й Човек — Предпочитам да знам, че си оцеляла. Тя обаче не му отговори.
Джейн беше непреклонна. Екипът, работещ върху езика на десколадорите, трябваше да напусне Лузитания и да остане на орбита около планетата на Десколадата. Разбира се, това включваше и нея самата, но никой не беше толкова глупав, та да оспорва оцеляването на човека, който извършва всички пренасяния на космически кораби, и на екипа, натоварен със спасението на човечеството. Не толкова силна от морална гледна точка обаче бе позицията на Джейн, когато настоя Новиня, Грего, Олядо и семейството му, а също Валънтайн и нейните деца и приятели да бъдат пренесени на безопасно място в кораба на Якт. Щеше да изразходва твърде много умствена енергия, за да ги прехвърли един по един против волята им, ако стане необходимо.
— Защо ние? — попита Валънтайн. — Не сме искали специално отношение.
— Не ме интересува какво искате и какво — не. Ти си сестра на Ендър. Новиня е негова вдовица, децата й са и негови деца; няма да позволя да бъдете убити, при положение че имам възможност да спася семейството на приятеля си. Ако мислите, че не е справедливо, можете да ми се оплачете по-късно, но сега се качвайте веднага на кораба на Якт, за да ви махна от тази планета. Ще спасите живота на повече хора, ако не ми губите времето в безполезни спорове.
Засрамени от тези специални привилегии и в същото време радостни, че те и близките им ще оцелеят през следващите няколко часа, членовете на екипа за разгадаване на езика на десколадорите се събраха в совалката, пренесена от Джейн встрани от пълния с хора космодрум; другите побързаха да се оттеглят на кораба на Якт, оставен също на скрито място.
В известен смисъл, поне за повечето от тях, появата на флотилията бе почти облекчение. Толкова дълго бяха живели в сянката й, че присъствието й сега най-после ги избавяше от безкрайната тревога. До час-два всичко щеше да се реши.
В совалката, обикаляща около планетата на десколадорите, Миро седеше неподвижно пред компютъра си.
— Не мога да работя — заяви накрая. — Не мога да се съсредоточа върху нищо, когато народът и родният ми дом са на прага на разрушението.
Знаеше, че Джейн, стегната с колани за седалката си, е съсредоточила цялото си внимание, за да прекарва кораб след кораб от Лузитания към други колонизирани планети, неподготвени да ги приемат. А през това време неговата единствена задача бе да разгадава съобщенията на непознати същества.
— Е, аз мога — каза Куара. — Все пак тези десколадори са също толкова сериозна заплаха, и то за цялото човечество, не за някаква си планетка.
— Колко мъдро и далновидно от твоя страна — отбеляза хладно Ела.
— Погледнете тези послания от десколадорите. Да видим дали ще забележите това, което прави впечатление на мен.
Ела извади образа от дисплея на Куара над своя компютър; същото направи и Миро. Макар и досадна, Куара бе способна в работата си.
— Виждате ли това? Каквото и да прави тази молекула, тя е предназначена да действа в мозъка по същия начин като хероиновата.
Нямаше спор, че двете молекули съвпадаха съвършено. Ела не можеше да повярва:
— Единственият начин да го постигнат е, ако са взели информацията от молекулата на Десколадата, която им изпратихме, след това да са създали човешки организъм, да са го изследвали и така да са открили кое химично вещество ни прави напълно безпомощни, за да могат да вършат каквото искат с нас. Няма начин да са създали човек за толкова краткото време, откакто им изпратихме информацията.
— Може би не е нужно да създават цяло човешко тяло — намеси се Миро. — Може би са толкова способни в тълкуването на генетична информация, че могат да си правят изводи за всичко от човешката физиология и анатомия само от тези данни.
— Ама те нямат дори сведения за цялата ни ДНК последователност.
— Може би са способни да събират информацията в сбит вид. Очевидно са я получили по някакъв начин и очевидно са се досетили кое ни прави неподвижни като камъни с глупави, доволни усмивки.
— За мен е дори по-очевидно, че целта им е била да прочетем тази молекула по биологичен път. Искали са веднага да приемем химикала. Сега сигурно си мислят, че седим и ги чакаме в безпомощно състояние.
Миро моментално смени образа на дисплея си:
— Мамка му, Куара, права си. Гледайте — три кораба вече ни приближават.
— Никога досега не са правили опит да ни доближат — отбеляза Ела.