Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Радвам се, че не сте измислили някоя глупава система, като завъртане на два различни ключа или някаква тайна комбинация за изключването на това чудо — отбеляза Питър.
— Не, предвидено е да се изключва доста лесно — потвърди Каузо. — Навсякъде са изписани инструкции как се прави. Активирането, това е трудната работа.
— Вие обаче някак си успяхте да го активирате.
— Къде е превозното ви средство? — пожела да узнае адмиралът; заслиза решително по стълбата към трюма. — Как се появихте тук?
— С един прекрасен контейнер, от който се освободихме, след като вече нямахме нужда от него. Не сте ли разбрали още, че не сме дошли, за да ни разпитвате?
— Арестувайте ги — нареди Ландс.
Каузо погледна адмирала, сякаш го смяташе за полудял. Другият офицер обаче пристъпи към изпълнение на заповедта. Направи няколко крачки към Питър и Сиванму.
Те моментално изчезнаха и се появиха отново на площадката, от която бяха дошли тримата военни. Отговорникът по тила зина от удивление:
— Сър, преди няколко секунди бяха тук.
Каузо, от друга страна, вече беше осъзнал, че става нещо необичайно и че за подобни случаи няма подходяща уставна реакция. Затова постъпи според коренно различни правила. Прекръсти се и зашепна молитва.
Ландс обаче отстъпи няколко крачки назад, докато не се блъсна в „Докторчето“. Опря се в него, сетне изведнъж дръпна ръка, сякаш се е опарил.
— О, Господи! — промълви. — Аз опитах да извърша това, което е направил Ендър Уигин.
Сиванму не се сдържаше вече. Разсмя се с глас.
— Странно — отбеляза Питър. — И на мен ми идеше да сторя същото.
— О, Господи! — повтори Ландс.
— Адмирал Ландс — заговори Питър, — имам едно предложение. Вместо да губите месеци реално време в промяна на курса за повторно незаконно изстрелване на това чудо или за установяване на безсмислена, унизителна карантина над Лузитания, защо не се насочите към някой от Стоте свята — Трондхайм е близо — и междувременно не подготвите доклад за Междузвездния конгрес? Дори имам някои идеи за съдържанието му, ако се интересувате.
В отговор Ландс извади лазерния си пистолет и го насочи към Питър.
Питър и Сиванму мигновено изчезнаха и отново се появиха зад адмирала. Питър се пресегна и бързо обезоръжи Ландс, за нещастие счупвайки два пръста на ръката му.
— Извинете, загубил съм тренинг — рече. — Не съм се занимавал с бойни изкуства от… о, хиляди години.
Ландс се отпусна на колене, стиснал пострадалата си ръка.
— Питър — каза Сиванму, — накарай Джейн да спре да ни мести така насам-натам. Много е объркващо.
Питър й намигна.
— Искате ли да чуете идеите ми за доклада ви до Междузвездния конгрес? — обърна се към адмирала.
Ландс кимна.
— Аз също — намеси се Каузо; предвиждаше, че ще се наложи да командва кораба известно време.
— Мисля, че трябва да изпратите съобщение по ансибала, че поради смущения в системата е било докладвано за изстрелване на „Докторчето“. Всъщност обаче това е предотвратено навреме и за да не се получават други издънки, сте преместили устройството в главния трюм, където сте го дезактивирали. Вие ли ще го дезактивирате? — обърна се Питър към Каузо.
— Веднага, сър. — Каузо се обърна към отговорника по тила. — Донеси ми инструментите.
Докато другият офицер вадеше инструментите за дезактивиране от един шкаф в стената, Питър продължи:
— След това можете да докладвате, че сте влезли във връзка с местните жители на Лузитания — това съм аз, които са свидетелствали за пълното обуздаване на Десколадата и че тази болест вече не представлява заплаха за никого.
— И откъде мога да съм сигурен в това? — попита Ландс.
— Защото аз съм носител на това, което е останало от вируса, и ако той не беше напълно обезвреден, вие щяхте да се заразите от Десколада и да умрете за броени дни. И така, в допълнение, за да се разбере ясно, че Лузитания не представлява никаква заплаха, ще докладвате, че тъй нареченият бунт на Лузитания не е нищо друго освен леко неразбирателство и че не човеците са се намесили в културата на пекени-носите, а самите пекениноси са упражнили свободните си права на разумни същества на собствената си планета и сами са поискали информация и техника от един приятелски настроен чужд вид — а именно човешката колония Милагре. Оттогава много пекениноси са получили добри знания за човешката наука и техника и в обозримо бъдеще ще изпратят посланици в Междузвездния конгрес с надеждата и Конгресът да отговори със същото. Ясно ли е дотук?
Ландс кимна. Каузо, работещ по демонтирането на бойния механизъм на ракетата, изръмжа в потвърждение.
— Можете също така да докладвате, че пекениносите са влезли в съюз и с още една раса разумни същества, които въпреки някои прибързани доклади не са унищожени напълно при Ксеноцида на Ендър Уигин. Една какавидирала царица на кошер е оцеляла, тя е основният източник за знаменитата книга „Царицата на кошера“, чиято достоверност е извън всяко съмнение. На настоящия етап обаче Царицата на кошер на Лузитания не желае да обменя посланици с Междузвездния конгрес и предпочита интересите й да бъдат представяни от пекениносите.