Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
И когато ги прехвърли в Отвъдното, тя почувства как двамата се държат още по-здраво един за друг — не само с телата си, а и с невидимите връзки на съществото. Излязоха заедно отвъд и заедно се върнаха в реалността. Джейн почувства известна ревност — също както ревнуваше Новиня, без да изпитва истинска тъга или гняв. Съзнаваше обаче, че е абсурдно. Миро бе нейният любим. Ендър беше неин баща и приятел, а сега от него бе останало съвсем малко. Той съществуваше като Питър, който си спомняше само последните няколко месеца с нея. Бяха приятели, но тя нямаше претенции за сърцето му.
Познатата аюа на Ендър Уигин и аюата на Сиванму се пренесоха дори по-здраво свързани на повърхността на Лузитания.
Застанаха насред космодрума. Последните неколкостотин души, уплашени за живота си, отчаяно опитваха да разберат защо пренасянето на корабите е спряло точно в момента на изстрелване на ДМ устройството.
— Всички космически кораби тук са пълни — отбеляза Питър.
— Ние обаче нямаме нужда от такъв — каза Сиванму.
— Напротив. Джейн не може да вземе „Докторчето“ без кораб.
— Да го вземе ли? Значи наистина имаш план.
— Не го ли каза сама преди малко? Не мога да допусна да сгрешиш в преценката си. — Сетне Питър заговори с Джейн през кристала: — Тук ли си вече? Можеш ли да се свържеш с мен чрез сателита… добре. Добре. Джейн, имам нужда от свободен кораб, изпразни някой от тези тук. — Той замълча, после добави: — Прехвърли хората на някоя колония, изчакай да слязат и върни кораба за нас, далеч от тълпата.
Един от космическите кораби на космодрума веднага изчезна. От тълпата се изтръгнаха радостни възгласи и всички се втурнаха към един от останалите кораби. Питър и Сиванму зачакаха, знаеха, че с всяка минута, изгубена за разтоварването на кораба, „Докторчето“ се приближава към детонацията си.
Чакането приключи. Подобният на кутийка кораб се появи до тях. Питър отвори вратата и двамата влязоха, преди останалите наоколо да осъзнаят какво е станало. Тълпата нададе гневни викове, но Питър затвори и запечата люка.
— Вътре сме — каза Сиванму, — но къде отиваме?
— Джейн изчислява скоростта на „Докторчето“.
— Мислех, че не може да го вземе без космически кораб.
— Тя анализира данните от сателита. Ще изчисли точното положение на ДМ устройството в определен бъдещ момент, след това ще ни прехвърли отвъд и ще ни върне на абсолютно същото място със същата скорост.
— „Докторчето“ ще се озове в този кораб? С нас?
— Стой до стената. И се дръж за мен. Ще бъдем в безтегловност. Досега успя да посетиш четири различни планети, без да го изпиташ.
— Ти изпитвал ли си го? Питър се засмя и поклати глава:
— Не в това тяло. Предполагам обаче, че някъде дълбоко в съзнанието си знам как да се държа, защото…
В този момент изпаднаха в безтегловност, а в средата на кораба, без да докосва стените му, се материализира огромната ракета, носеща „Докторчето“. Ако двигателите й още работеха, те щяха да бъдат изпепелени. Ракетата обаче се движеше по инерция; изглеждаше, сякаш виси във въздуха, защото космическият кораб се движеше с абсолютно същата скорост.
Питър закрепи краката си за една пейка, закована за стената, после протегна ръка и докосна ракетата.
— Трябва да я допрем до пода.
Сиванму също опита да я докосне, но веднага се отдели от стената и се понесе във въздуха. Започна да й се повръща и тя отчаяно затърси някаква повърхност, която да й бъде като долна опорна точка.
— Представи си, че устройството е отдолу — подкани я Питър. — Устройството е долу. Ти падаш към него.
Тя се преориентира. Приближи се и докосна устройството. Беше в състояние само да наблюдава, радостна, че още не е започнала да повръща, как Питър леко прибутва ракетата към пода. Когато двете повърхности се докоснаха, корабът потрепери, защото масата на устройството бе много по-голяма.
— Добре ли е? — попита Питър.
— Да — отвърна Сиванму; сетне си даде сметка, че въпросът е бил отправен към Джейн.
— В момента Джейн разглежда ракетата — обясни Питър. — Прави го с всеки кораб, преди да го пренесе. Едно време го правеше по компютърен път. Сега аюата й извършва своеобразен оглед на вътрешната структура. В състояние е да го направи само ако въпросният предмет е в пряк контакт с нещо, което й е познато: корабът. Ние. Когато запомни вътрешната му структура, ще може да го прехвърли отвъд.