Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Адмирал Ландс не можеше да повярва, че слуша главния говорител на Междузвездния конгрес и първия секретар на Междузвездното адмиралтейство от дисплея на компютъра си.
И че и двамата повтарят едно и също.
— Карантина, точно така — каза секретарят. — Забраняваме използването на Деструктуриращото молекулно устройство.
— Налагането на карантина е невъзможно — възрази Ландс. — Движим се твърде бързо. Запознати сте с бойния план, който изпратих преди началото на пътуването. Ще са ни нужни седмици, преди да намалим скоростта. Ами хората ми? Едно е да предприемеш пътуване със скоростта на светлината и след това да се върнеш на родната си планета. Да, близките и приятелите им вече ще са мъртви, но поне няма да са закотвени завинаги в някакъв космически кораб! Като се движим със скорост, близка до светлинната, спестявам месеци от живота им, които иначе ще се загубят в ускоряване и забавяне. Това ще им струва години!
— Надявам се, че не предлагате да взривим Лузитания заедно с целия народ на пекениносите и хиляди човеци само за да не се потисне екипажът ви — намеси се говорителят на Конгреса.
— Казвам, че ако не искате да взривяваме тази планета, всичко е добре — само ни позволете да се приберем по домовете си.
— Не може! — възрази първият секретар. — Десколадата е твърде опасна, за да оставим тази размирна планета без надзор.
— Искате да кажете, че отменяте използването на „Докторчето“, без да сте взели никакви мерки за ограничаване на заразата?
— Ще изпратим екип, който да установи условията на място — увери го секретарят.
— С други думи, ще изложите хората на риск от заразяване със смъртоносна болест, без да знаете какво е истинското състояние на нещата, при положение че има начин да се унищожи заразата без опасност за живота на незаразени хора.
— Конгресът взе решение — сряза го хладно говорителят. — Няма да извършим ксеноцид, докато съществува алтернатива. Разбрахте ли заповедта?
— Да, господине.
— Ще се подчините ли?
Първият секретар вдигна очи с потресено изражение. Никой не си позволява да обижда висш офицер, като го пита дали ще изпълни заповед.
Въпреки това главният говорител настоя:
— Е?
— Господине, аз винаги съм изпълнявал и ще изпълнявам обетите си.
С тези думи Ландс прекъсна връзката. Обърна се незабавно към Каузо, помощник-капитана на кораба, който също присъстваше на секретния разговор.
— Арестуван сте — каза Ландс.
Каузо вдигна вежди:
— Значи не възнамерявате да се подчините?
— Спестете ми личното си мнение по този въпрос. Знам, че сте с португалски произход също като населението на Лузитания…
— Те са бразилци.
Ландс не обърна внимание на уточнението му:
— Ще отразя в доклада, че не съм ви дал възможност да се противопоставите и че не носите никаква вина за действията ми.
— Ами обетът ви, сър? — попита спокойно Каузо.
— Дал съм обет да се подчинявам на всички заповеди в полза на човечеството. Не мога да извърша военно престъпление.
— Те не ви заповядват да извършите военно престъпление. Точно обратното.
— Напротив. Неунищожаването на тази смъртоносна заплаха ще бъде престъпление срещу човечеството, по-тежко, отколкото взривяването на планетата. — Ландс извади личното си оръжие. — Арестуван сте.
Помощник-капитанът сложи ръце зад тила си и се обърна с гръб.
— Сър, може да сте прав, а може и да не сте. И в двата случая обаче постъпката ви ще е чудовищна. Не знам как вземате такова решение сам.
Ландс залепи лепенка с упойващо вещество на тила на Каузо. Докато лекарството навлизаше в организма на помощника му, той каза:
— Аз не реших сам, приятелю мой. Запитах се: какво би направил Ендър Уигин, мъжът, който спаси човечеството от бъгерите, какво би предприел, ако толкова внезапно, в последната минута, му кажат: „Това не е игра, това е истинска война.“ Запитай се: какво щеше да направи, ако секунди преди да убие момчето Стилсън и момчето Мадрид в знаменитите си Първо и Второ убийство, някой възрастен се беше намесил, за да го спре? Щеше ли да го извърши, знаейки, че възрастният няма власт да го защити по-късно, когато врагът го нападне? Знаейки, че моментът е сега или никога. Ако възрастните във Военното училище му бяха казали: „Мислим, че има вероятност бъгерите да не възнамеряват да унищожат човечеството, затова не ги избивай всичките“, мислиш ли, че Ендър щеше да се подчини? Не. Той пак щеше да стори необходимото, за да унищожи опасността веднъж завинаги. С този човек се посъветвах. Неговата мъдрост ще последвам сега.
Каузо не отговори. Само се усмихна и кимна.