Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Е, те и сега няма да ни доближат. Сега ще им покажем, че не сме се хванали на въдицата с троянския им кон.
Миро стана и буквално излетя през коридора към спалното помещение, в което беше Джейн.
— Джейн! — изкрещя още преди да стигне. — Джейн! След няколко секунди тя отвори очи.
— Джейн! Премести ни на стотина мили и на по-близка орбита.
Тя го изгледа озадачено, сетне явно реши да му се довери, защото не каза нищо. Затвори отново очи. Файъркуенчър изкрещя от контролната зала:
— Преместихме се!
Миро се върна при останалите:
— Сега знаят, че не могат да го направят.
На дисплея му се виждаше, че чуждите кораби са спрели на десетина мили от тях.
— Опитват да ни обградят — отбеляза Миро.
— Е, видяха, че не са постигнали нищо с наркотика на щастливата смърт — отбеляза Куара.
— Ние обаче продължаваме да тъпчем на едно място.
— Това е, защото сме толкова глупави! — възкликна Миро.
— Самоподценяването няма да ни помогне в този случай — отбеляза Куара, — дори при теб да е оправдано.
— Куара! — сряза я остро Ела.
— Това беше шега, по дяволите! Не може ли човек да се помайтапи с батко си?
— О, да — измърмори хладно Миро. — Много смешно ми стана.
— Какво имаше предвид, като каза, че сме толкова глупави? — попита Файъркуенчър.
— Никога няма да разгадаем езика им, защото това не е език — отвърна Миро. — Това е набор от биологични команди. Те не говорят. Не мислят. Те създават молекули, които правят различни неща една с друга. Все едно човешкият език да се състои от тухли и сандвичи. Замеряш с тухла или даваш сандвич, наказание и награда. Ако имат абстрактно мислене, няма да успеем да го разберем, като четем тези молекули.
— Трудно ми е да повярвам, че същества без абстрактно мислене са способни да създадат космически кораби като онези навън — отбеляза презрително Куара. — И те изпращат тези молекули, както ние изпращаме картини и звуци.
— Ами ако имат някакви органи, които направо да превеждат молекулните послания в химични вещества или градивни структури? Тогава ще могат…
— Ти не разбираш мисълта ми — настоя Куара. — Човек не може да създава знания, като хвърля тухли или сандвичи. Те имат нужда от език, за да съхраняват информацията извън телата си, за да си предават знанията от човек на човек, от поколение на поколение. Не можеш да летиш в космоса или да излъчваш електромагнитни съобщения на принципа на принудата.
— Май е права — призна Ела.
— Може би части от молекулните съобщения са набори от данни — не се предаваше Миро. — Това пак не е език — това стимулира мозъка да „си спомня“ неща, които изпращащият съобщението е преживял, а приемащият — не.
— Независимо дали си прав, или не — намеси се Файъркуенчър, — ние трябва да разшифроваме този език.
— Ако имам право, значи си губим времето.
— Точно така.
— О.
Миро разбра какво има предвид пекениносът. Ако теорията му беше вярна, цялата им мисия се обезсмисляше — можеше да се приеме, че се е провалила. Затова трябваше да продължават да действат, все едно Миро не е прав и езикът може да бъде дешифриран, защото иначе нямаше какво да сторят.
И все пак…
— Забравяме нещо — каза Миро.
— Не и аз — възрази Куара.
— Джейн. Тя е била създадена, защото цариците на кошери са искали да изградят мост между видовете.
— Между цариците-майки и човеците — уточни Куара. — Не между човеците и непознати чужди същества, бълващи вируси.
Ела обаче се заинтересува от идеята му:
— Човешкият начин на комуникация — разговор между равни, — със сигурност е толкова непонятен за цариците на кошери, колкото молекулният език за нас. Може би Джейн ще успее да намери някакъв начин да се свърже с тях филотично.
— Да чете мислите им? — изсумтя Куара. — Не забравяйте, че ние нямаме мост.
— Всичко зависи от това, какво отношение имат към филотичните връзки — каза Миро. — Царицата на кошера разговаря постоянно с Човек, нали? Защото и дърветата-бащи, и цариците на кошери използват филотичните връзки, за да общуват. Говорят направо със съзнанието си, без нужда от език. А приликите в биологията им не са повече, отколкото между цариците на кошери и човеците.
Ела кимна замислено:
— Джейн не може да прави такива опити сега, не и докато не реши проблема с флотилията на Конгреса. Щом се освободи и насочи вниманието си към нас обаче, може да опита да се свърже с тези… хора пряко.
— Ако тези същества общуваха филотично, нямаше да се налага да използват молекули — отбеляза Куара.
— Може би тези молекули са начин да общуват с животни — предположи Миро.