Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
Преди да се усети, Халид се спусна към нея, с неподозирана бързина я отблъсна встрани и стисна Джейсън за ръката. Тя изгуби равновесие и падна на земята, като силно удари коляното си.
— Недей, Халид! — изплака тя с очи, изпълнени със сълзи. — Недей! Ще направя всичко каквото кажеш!
За миг той сякаш се поколеба и отпусна ръката с пистолета; После бързо притисна Джейсън към гърдите си и долепи дулото до слепоочието му. Очите на детето бяха широко разтворени от страх, а устните му пребледняха. Опита да се освободи, но Халид знаеше как се държи заложник. Въпреки трескавите гърчове на Джейсън пистолетът не се отлепи от слепоочието му. Линда разбра, че положението му е безнадеждно.
— Остави детето! — разнесе се гласът на Блейкли. Внезапната му поява изненада Линда. Халид отскочи крачка назад.
Блейкли се бе подпрял с ръка на стената на тунела, като държеше в другата сигналния пистолет, насочен към Халид. Линда знаеше, че в пистолета нямаше заряд, но това може би не бе известно на Халид. За миг сърцето и се изпълни с надежда. Видя как от устните на доктора капеше кръв и чу затрудненото му дишане. Навярно експлозията го бе наранила.
— Остави детето — повтори Блейкли с измъчен глас. — Пусни го.
Сигналният пистолет се залюля несигурно в отслабващата му ръка.
— Пусни го веднага! — извика Блейкли, като се озова между Линда и Халид.
Халид си даде вид, че се отдръпва от пистолета. Но с бързината на нападаща кобра изби пистолета от ръката на Блейкли с удар на своето оръжие.
— Празните закани са опасни, докторе — предупреди го той. — Видях как използвахте заряда, за да пробиете отвора. Впрочем да не забравя да ви благодаря за това.
Блейкли се закашля и се отпусна до стената. От болката и изтощението устните му бяха станали тесни и сини. От устата му продължаваше да се стича струйка кръв.
— Съжалявам — прошепна на Линда.
Тя отиде при Блейкли, докато Халид направи крачка назад и отново опря пистолета до слепоочието на Джейсън. Провери пулса на доктора. Бе слаб и с прекъсвания. Трябваше да му се окаже незабавна медицинска помощ. Обърна се към застаналия на няколко метра зад нея Халид.
— Моля те, прекрати това — започна да го умолява. — Всички можем да тръгнем заедно на път. Пусни момчето.
Без да откъсва поглед от нея, Халид направи нещо удивително. Приведе се и остави пистолета си на земята. За миг сърцето и се изпълни с радост. Халид обаче от тайно място над обувката си извади друг пистолет, по-малък. Притисна новото оръжие към Джейсън, когото все още държеше здраво. Момчето не можеше да помръдне от прегръдката на Халид.
— Искаш момчето да живее, така ли? — попита Халид с присвити очи. Ритна пистолета към Линда. — Убий доктора!
Тя погледна оръжието така, сякаш бе нещо отровно. Нещо, което се боеше да докосне.
— Какво искаш да кажеш? — обърна се към Халид.
— Натоварени сме с твърде много баласт. Ще взема с нас или момчето, или доктора. Ти решавай. В пистолета има един куршум. Искам да застреляш Блейкли. Ако не то направиш, ще застрелям момчето.
— Не! — изкрещя тя, като се отдръпна от пистолета.
— Тогава ще умре момчето. Изборът е твой. Аз съм само инструментът.
— Халид… Моля те… Не ме карай да правя това! — проплака тя с очи, плувнали в сълзи.
Обади се Блейкли:
— Вземи пистолета. — Думите му бяха толкова спокойни и делови, че тя присегна неволно към пистолета. Ръката и обаче застина над него.
— Хайде!
Тя взе пистолета. Той бе все още горещ от изстрелите. Стисна го с две ръце, сякаш се боеше да го държи само в едната. Погледна към Халид.
— Разполагаш само с един патрон, мила моя — каза той, сякаш четеше мислите и. — Дори и да успееш да ме улучиш, момчето ще е мъртво, преди да си натиснала спусъка.
— Защо? — попита тя с изтънял глас. — Защо ме караш да правя това?
— Защото се нуждая от помощ. И от подчинение. Ще те науча да се подчиняваш.
— Не мога. Не мога просто така да убия човек.
— Виж какво, ще трябва да направиш това — намеси се Блейкли с грапав и измъчен глас. — Трябва да спечелиш време. Той така или иначе смята да избие всички ни.
— Но…
Блейкли се изкашля. Очите му бяха изпълнени със със сълзи. Лицето му бе изкривено от болка.
— Направи го. Аз така или иначе няма да успея да се измъкна оттук жив.
— Не мога… — прошепна тя с оклюмала глава. Блейкли се доближи до нея, положи ръка на главата и и задочна да говори на ухото и: