Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Обви с ръка кръста на Естара и тя като че ли се поуспокои. Двамата седнаха на една скамейка, а ОХ се премести пред тях.
— Та какъв е днешният ти доклад за принц Даниъл? — попита Питър.
— Инструкциите ми не са отменени. Председателят Венцеслас продължава да се надява, че принц Даниъл може да бъде вкаран в правия път. Затова ме подтиква да съм по-непреклонен и твърд в обучението му.
— Той трябва да разбере, че Даниъл никога няма да бъде способен управник — каза загрижено Естара.
— Не му е нужно Даниъл да е способен. Достатъчно е да е представителен и да изпълнява заповеди.
Питър се усмихна. Вероятно би могъл да убеди ОХ да саботира обучението на принца и по този начин той никога да не успее да се превърне във възможна алтернатива…
Същата вечер, след като всички факли по куполите бяха запалени, кралят и кралицата се оказаха без политически или светски ангажименти. Закопнял за малко спокойствие и радост, Питър направи онова, което беше сигурен, че ще й хареса.
Кралските гвардейци ги придружиха до твърде рядко използваното скалисто заливче. Сумрачната пещера беше обрасла в папрати и цветя, а слабото осветление пораждаше романтичното усещане за плуване под лунна светлина.
Топлата вода ги галеше ласкаво като във вана. Естара беше облечена в същия тюркоазено-пурпурен бански костюм от първото им плуване през брачната им нощ, все така изкусителна, както тогава. Питър заплува след нея.
— Заради душевния си комфорт трябва по-често да идваме да плуваме тук.
Щом отвори вратите и изпрати пулсиращ звук под водата, делфините доплуваха от резервоарите. Забъбриха и разплискаха водата, щастливи, че имат компания за игрите.
Естара му отвърна с тъжна усмивка и той реши да я развесели.
— Какво има, Естара? Мислех, че харесваш делфините.
— Обичам ги. Просто искам… спомних си за Терок и за Огледалните езера, в които плувах. — Тя въздъхна дълбоко. — Липсват ми Рейналд и Бенето. Всъщност същата вечер, когато Рейналд стана отец на Терок, председателят Венцеслас и Сарейн го убедиха да се омъжа за теб.
— Понякога политическите кроежи не са чак толкова ужасни — отговори Питър и я целуна. — Нали?
Прегърнаха се силно в топлата вода.
— Не, никога няма да изпитам съжаление за това. Толкова те обичам, Питър. Никога не бих могла дори да мечтая за такъв прекрасен мъж. Но дори ти не можеш да запълниш празнотата, която оставиха моите братя в сърцето ми. — Тя се усмихна скръбно. — Те също бяха чудесни. Бенето не искаше да притежава власт. Никога не нарани никого, но въпреки това хидрогите опустошиха Гарванов пристан. След това нападнаха Терок и убиха Рейналд. — От очите й бликнаха сълзи. — Какво зло сториха Бенето и Рейналд на хидрогите? Защо трябваше толкова много жертви да заплатят цената за гнева на хидрогите заради… Ансиър?
— Причините са много по-големи от Ансиър — каза Питър. Гореше от желание да каже още нещо, за да я успокои.
Естара тръсна глава и от дългата й коса се пръснаха капки.
— Хидрогите нападнаха умишлено Терок, а Бенето загина заради предаността си към световната гора.
Той я притисна по-плътно.
— Може би никога няма да узнаем какво точно е накарало хидрогите да нападнат. Можем само да се надяваме да ги победим по един или друг начин.
— Точно в този момент не ме занимават никакви грандиозни политически замисли, Питър. Просто ми е мъчно за братята ми и за вкъщи.
Един от делфините се стрелна покрай тях, подканвайки ги да си поиграят, но Естара продължи да стиска Питър в прегръдката си. Той знаеше, че няма какво дай каже, затова я притисна още по-силно към себе си.
64.
Сарейн
Когато Базил поиска да го придружи по залез-слънце в градините на покрива, Сарейн се зарадва като момиченце, че й предлага подобна романтична среща. Запита се дали ще я изненада с прекрасна вечеря със соленоводен хайвер от Дремен и бифтек консервирани терокски насекоми от последните доставки с деликатеси на Рлинда Кет.
Бленуванията й продължиха твърде кратко. Сарейн познаваше председателя достатъчно добре, за да е наясно, че никога не би „пропилял“ цяла вечер, само за да се наслаждава на компанията й. Винаги имаше работа за вършене и по всяка вероятност той искаше да обсъди някакъв неотложен делови въпрос, а това беше най-добрият начин да проведат конфиденциален разговор.
Изпита леко разочарование, но се смъмри сама. Базил си беше такъв. Тъкмо предприемчивостта и компетентността му бяха качествата, която я бяха впечатлили най-силно, когато пристигна да учи на Земята.