Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Вакуумът може би не беше най-подходящото място за разговор или разкриване на душата, но Ческа все пак навлече скафандъра си, включи двигателите и се понесе сред скалните парчета, превърнати в уютни кътчета за обитаване.
Когато беше малка, гувернантското компи я учеше как да използва защитния скафандър за космически разходки. Всеки скитник трябваше да овладее до съвършенство това умение.
Докато летеше към мястото, където Ихи Окая затягаше свързващите болтове на централния астероид, Ческа включи пряката линия. Щом се окажеха достатъчно близо една до друга, можеха да проведат напълно конфиденциален разговор.
Старицата се носеше безгрижно, разперила широко ръце и крака. Дългата й сива коса беше прибрана в шлема на скафандъра.
— Достатъчно на брой членове на клановете са обучени да извършват тези проверки, Ческа. Нямаш ли по-важна работа? Или още отсега се упражняваш за времето на оттеглянето си, когато станеш като мен?
— Повтаряш го толкова често, че започвам да се питам дали вече не искаш да разговаряш с мен.
— Просто си спомням, че никога не ми е оставало време да се шляя така наоколо.
Ческа се приближи по дължината на една от фермите.
— Ти ме научи да съм в постоянен контакт с клановете. Скитниците са единни благодарение на близките си семейни и приятелски връзки, както самата ти винаги си ми казвала. А и след като прекъснахме търговията с Голямата гъска, немалко хора останаха без обичайните си задължения. А и Джес отлетя със своите доброволци…
Гласът й потрепна.
— И сега ти липсва.
— Разбира се, че ми липсва. Но същевременно се възхищавам от новата му страст — да предприеме тази изумителна мисия, която може да спаси всички ни. Управлението на клановете отнема цялото ми време, но все пак бих искала да направя нещо съществено, докато чакам отговора на Ханзата. Скитниците притежават наистина големи способности.
Ихи Окая се изкикоти.
— Дори да не си напълно съгласна с вождовете на клановете и тяхното непреклонно ембарго, изобщо не се съмнявам, че ще ни избавиш от това положение.
— Все още чакам следващия ход. Не сме чули нито дума от Голямата гъска. Защо се бавят толкова?
— Сигурно заради бюрокрацията си.
Ческа въздъхна, замислена за бремето на легналите върху плещите й отговорности.
— Подготвяме екип за контакт, който да замине за Илдирийската империя и да предложи условия за търговия на новия маг-император. Изпратихме разузнавачи до някои по-малки ханзейски колонии, които са изолирани и не получават никаква помощ и подкрепа от Земята.
Тя огледа извършваните на Рандеву дейности. След прекратяването на търговията те бяха постихнали. Сега товарните кораби, екти загребвачите и миннодобивните операции се приспособяваха към новата ситуация. Някои товарни кораби докарваха нови количества екти от Ураганово депо, други откарваха материали до отдалечени скитнически райони като замръзналата Джона 12 и обкръжената от пръстени Оскивъл.
— Излиза, че ще намерим много други клиенти и пазари — каза Ихи Окая.
Ческа продължи да говори. Винаги й беше полезно да използва бившата говорителка като изповедник.
— А какво ще кажеш за Терок? Все още не могат да дойдат на себе си от нападението на хидрогите. Ако веднага се бях омъжила за Рейналд, сега може би щях да съм там…
На лицето й грейна внезапна усмивка — тя разбра колко много работа биха могли да свършат клановете.
— Знаеш ли… след като скитниците са способни да изграждат аванпостове върху разтопени от жега светове и лишени от въздух астероиди, със сигурност бихме могли да помогнем при разчистването на една опожарена гора и построяването на жилища за терокския народ.
— Тогава вървете да им помогнете — отговори бившата говорителка, понесла се в бавно салтомортале. — Тъкмо в момента разполагаме със свободни скитнически кораби и капитаните се чудят каква работа да си намерят.
Тя стъпи на едно скалисто депо, за да си отбележи няколко дебели подпори, които, изглежда, се нуждаеха от подсилване.
Скитниците измисляха какви ли не изобретения, за да си осигурят такива основни неща като въздух, вода и светлина, а терокците бяха облагодетелствани с всички тези блага от самата природа. Първите изселници бяха мечтали точно за такава колония, когато бяха потегляли от Земята в заселническите кораби. Терокците бяха имали късмета да я открият, за разлика от скитниците. Сега обаче терокците не разполагаха с необходимите умения и изобретателност, за да се справят с връхлетялата ги катастрофа. Трябваше им специализирана помощ.