Хиляда сияйни слънца
- Автор: Хосейни Халед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хиляда сияйни слънца». Краткое содержание книги:
Тази удивителна история за един негероичен живот с героичен завършек крие неочаквани обрати, трагични и щастливи изненади. От нея отеква свистене на ракети и музика на тамбури, носи се миризма на ориенталски подправки и барутен дим.
„Хиляда сияйни слънца“ е хроника на три десетилетия от потресаващата история на Афганистан, ода за приятелството и саможертвата в името на достойнството и обичта. Книга, която не се забравя и не оставя никого безучастен. Една от малкото книги днес, които ни разтърсват и вълнуват, карат ни да сме по-добри.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=25069
Залмай скоро ще навърши шест години, а Азиза е на десет. Миналата седмица празнуваха рождения й ден и я заведоха в Синема Парк, където най-сетне прожектират свободно „Титаник“.
— Хайде, деца, ще закъснеем — вика Лайла и слага обяда им в книжна торба.
Осем сутринта е, а тя е станала в пет. Както винаги, Азиза я разтърсва и буди за утринния намаз. Лайла знае, че за дъщеря й молитвите са начин да остане вярна на Мариам, да я задържи още малко близо до себе си, преди времето да е казало своето, преди да я изтръгне от градината на паметта си като бурен с корените.
След намаз Лайла пак си ляга и когато Тарик излиза, все още спи. Спомня си смътно целувката му по бузата си. Тарик си е намерил работа във френска фондация, която доставя протези на пострадалите от избухнали мини.
Залмай следва по петите Азиза и двамата влизат в кухнята.
— Вие двамата, взехте ли си тетрадките? Моливите? Учебниците?
— Тук са — отговаря Азиза и си вдига чантата, а Лайла за пореден път забелязва, че заекването й почти изчезва.
— Да тръгваме тогава.
Излизат и Лайла заключва входната врата. Утрото е хладно. Днес не вали, небето е синьо и на хоризонта няма облаци. Хванати за ръка, тримата тръгват към автобусната спирка. Улиците са вече оживени, залети от поток рикши, таксита, камиони на Обединените нации, автобуси, джипове на хуманитарните агенции. Сънени търговци вдигат ролетките на магазините си, улични продавачи седят зад камари от дъвки и пакети цигари. Вдовиците вече са заели местата си по ъглите на улиците и протягат ръка към минувачите за милостиня.
На Лайла й е странно, че е в Кабул. Градът се е променил. Всеки ден вижда хора да садят фиданки, да боядисват стари къщи, да пренасят тухли за нови къщи. По первазите зърва цветя, засадени в празни тръби на изстреляни от муджахидините ракети — ракетни цветя, както ги наричат жителите на Кабул. Неотдавна Тарик е завел Лайла и децата в градините на Бабур, които се възстановяват. За пръв път от години Лайла чува музика по ъглите на кабулските улици, рубаб и тонбак, дотар, хармониум и тамбура, стари песни на Ахмад Захер.
На Лайла й се иска мами и баби да са живи, за да видят тези промени. Но както и писмото на Джалил, покаянието на Кабул е дошло твърде късно.
Лайла и децата се канят да пресекат улицата на път към автобусната спирка, когато черен джип с тъмни стъкла профучава край тях. Отклонява се в последния момент и минава само на педя от Лайла, като облива децата с кална дъждовна вода.
Джипът изревава надолу по улицата, надува клаксона и рязко завива наляво.
Лайла стои примряла, а ръцете й са се вкопчили здраво в китките на децата. Покрусена е. Сломена е от факта, че са позволили на военните командири да се върнат в Кабул. Че убийците на родителите й живеят в луксозни къщи с градини зад високи огради, че някои от тях са назначени за министри и заместник-министри, че фучат безнаказано в лъскави джипове през квартали, които са разрушили. Това я съсипва.
Но Лайла е решила, че няма да се самонаказва с възмущение. Мариам не би го одобрила. „Какъв е смисълът — щеше да каже с невинна и същевременно мъдра усмивка тя. — Какво му е хубавото на това, Лайла джо?“ Затова Лайла се е примирила. Заради себе си, заради Тарик и децата. А и заради Мариам, която продължава да навестява сънищата й и през няколко дихания се явява в мислите й. Лайла продължава да върви. Защото знае, че не й остава друго. Само това и надеждата.
Заман стои приклекнал на бялата черта и подхвърля топката. Показва правилата на група момчета в еднакви тениски, застанали в полукръг на двора. Заман забелязва Лайла, слага топката под мишница и й помахва. После казва нещо на момчетата, които извикват:
— Салаам, моаллем сахиб!
Лайла им махва в отговор.
Сега покрай източната ограда на сиропиталището има редица от ябълкови фиданки. Лайла се кани да посади дръвчета и покрай западната веднага щом бъде възстановена. Има нова люлка, катерушки и пързалка.
Лайла се връща вътре.
Боядисали са сиропиталището и отвън, и отвътре. Тарик и Заман са поправили всички течове на покрива, измазали са стените, уплътнили са прозорците, постлали са с килими спалните помещения и занималните. През зимата Лайла е купила няколко легла, а също и възглавници, и топли одеяла. Осигурила е и чугунени печки.