Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
— Имам предвид от правна гледна точка. Възможно е да имат подобни намерения. И ще успеят.
— Защо?
— При обвинение в сексуален тормоз се прави преглед на цялостната работа на жалбоподателя. Ако има някакви пропуски, все едно колко отдавна са допуснати и дали са незначителни, те могат да се използват за прекратяване на заведеното дело. Имах клиент, който бе работил за фирмата десет години. Но фирмата успя да докаже, че е излъгал при попълването на формуляра при постъпване, и искът не беше уважен. Уволниха го.
— Значи става дума за работата ми.
— Не е изключено. Да.
Сандърс се намръщи. Какво можеха да използват срещу него?
Тя също решава проблем. И така: какъв проблем решава?
Фернандес извади касетофона от джоба си.
— Хайде да уточним една-две подробности — каза тя. — Нещо става н началото на записа.
— Така ли?
— Чуй!
Адвокатката му подаде касетофона Той го притисна до ухото си.
Чу собствения си глас съвсем отчетливо: „… ще се оправяме тогава. Предадох й твоето мнение и тя точно в момента говори с Боб. Вероятно на утрешната среща ще се придържаме към тази позиция. Както и да е. Марк, ако има някакви съществени промени, ще ти се обадя преди съвещанието утре и…“ „Я зарежи този телефон“ — ясно каза Мередит и последваха шумолене като от плат, някакво изсъскване и глухото тупване на телефона. За миг изпращя статичното електричество.
Още шумолене. Последва тишина.
Дрезгав нечленоразделен звук. Шумолене.
Докато слушаше, Сандърс се мъчеше да си представи какво се е случило. Сигурно вече се бяха преместили на дивана, защото гласовете идваха от ниското и не бяха толкова отчетливи. Чу думите си: „Мередит, почакай…“
„Господи, цял ден те желая“ — каза тя.
Пак шумолене. Тежко дишане. Не беше ясно какво става Тя леко изпъшка. Още шумолене. После нейният глас: „О, Господи, толкова е хубаво! Не мога да понасям докосването на онова копеле. С тъпите му очила Ох! Цялата треперя, не съм имала свястно чукане…“
Шумолене. Изпращяване на статично електричество. Шумолене. И пак шумолене. Сандърс слушаше разочарован. Не си представяше какво става, а беше участвал в случката! Кого можеше да убеди записът? Почти през цялото време се чуваше неразличим шум. Прекъсван от дълги паузи.
„Мередит…“
„Ооох. Не говори! Не! Не…“ — На записа се чуваше пресекливото й дишане.
Последва тишина.
— Достатъчно — каза Фернандес.
Сандърс остави касетофона и го изключи. Тръсна глава.
— Оттук нищо не се разбира. Не е ясно какво точно става
— Достатъчно се разбира — успокои го адвокатката — Не се притеснявай за доказателствата. Те са моя работа. Нали обаче чу първите й думи? — Фернандес погледна в бележника си: там, където казва: „Цял ден те желая!“ И после: „О, Господи, толкова е хубаво! Не мога да понасям докосването на онова копеле. С тъпите му очила Ох! Цялата треперя, не съм имала свястно чукане…“ Чу ли тази част?
— Да.
— Добре. За кого говори? — За кого ли?
— Кое е онова копеле, чието докосване не понася?
— Предполагам, че е мъжът й — каза Сандърс. — Преди това говорихме за него. Преди да почне записът.
— Кажи ми за какво стана дума преди записа.
— Ами Мередит се оплака, че трябва да плаща издръжка на съпруга си, и сподели, че е ужасен в леглото. Думите й бяха: „Не търпя мъже, които не знаят какво правят.“
— Значи мислиш, че изразът „не мога да понасям докосването на онова копеле“ се отнася до мъжа й?
— Да.
— Аз пък не мисля така — каза Фернандес. — Двамата са се развели преди доста месеци. Разводът е бил много неприятен. Бившият й съпруг я мрази. Сега си има приятелка, която е завел в Мексико. Не вярвам да говори за мъжа си.
— Тогава за кого?
— Не зная.
— Може да е всеки — отбеляза Сандърс.
— Едва ли. Чуй записа пак. Чуй как звучи гласът й. Сандърс превъртя лентата и пак долепи касетофона до ухото си. След миг го остави.
— Звучи почти гневно. Фернандес кимна
— Бих употребила израза „с омерзение“. Насред епизода с теб говори за друг човек. „Копелето“. Сякаш иска да си го върне на някого. Точно в този миг си разчиства сметките.
— Не знам — каза Сандърс. — Мередит обича да приказва. Винаги говори за други хора Бивши гаджета, ей такива работи. В никакъв случай не е романтичка.
Спомни си как веднъж двамата лежаха на леглото в апартамента в Сънивейл, блажено отпуснати. Неделен следобед. Детска глъчка отвън на улицата Ръката му на изпотеното й бедро. И точно в този миг Мередит изтърси:
— Знаеш ли, ходих някога с един норвежец и членът му беше изкривен. Като меч, закривен на една страна, и той…
— За Бога, Мередит!
— Какво има? Истината ти казвам. Такъв беше.