Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
— Нали още няма достъп до базата данни? — попита Мередит.
— Не. Системата е заключена.
— Няма как да проникне и в системата на «Конли-Уайт», нали?
Блакбърн се засмя.
— Не, ако ще зад врата да си стъпи, Мередит.
Гласовете заглъхнаха надолу по коридора Сандърс напрегнато се ослушваше, докато чу щракането на затваряща се врата. Тогава излезе от тоалетната в коридора.
Там нямаше никого. Сандърс се загледа в далечния край.
В джоба му телефонът иззвъня така рязко, че го сепна.
— Сандърс.
— Слушай — каза Фернандес. — Изпратих проекта за договор в кабинета на Блакбърн, но ми го върнаха с някои допълнения, за които не съм сигурна. Хайде да се видим, за да ги обсъдим.
— След един час — отговори Сандърс.
— Защо не сега?
— Трябва първо да свърша нещо — каза той.
— А, Томас. — Макс Дорфман отвори вратата на хотелската си стая и веднага дръпна инвалидната количка назад към телевизора. — Най-накрая реши да дойдеш.
— Значи си чул?
— Какво да съм чул? — каза Дорфман. — Аз съм само един старец. Никой вече не ми обръща внимание. Забравен съм от всички, включително и от теб.
Той изключи телевизора и се ухили.
— Какво си чул? — попита Сандърс.
— О, само откъслечни неща. Слухове, празни приказки. Защо ти самият не ми кажеш?
— Загазил съм, Макс.
— Разбира се, че си загазил — изсумтя Дорфман. — От цяла седмица е така. Чак сега ли забеляза?
— Те искат да ме изиграят.
— Кои са те?
— Блакбърн и Мередит.
— Глупости!
— Истина ти казвам.
— Вярваш ли, че Блакбърн може да те изиграе? Филип Блакбърн е безгръбначен глупак. Безпринципен е и няма капка ум в главата. Още преди години казвах на Гарвин да го изгони. Блакбърн е неспособен да мисли самостоятелно.
— Тогава Мередит.
— Аха. Мередит. Да. Голяма красавица! Страхотни гърди!
— Макс, моля те.
— И ти някога си бил на същото мнение.
— Беше много отдавна — каза Сандърс. Дорфман се усмихна.
— Променил“ ли са се времената? — попита той с неприкрита ирония.
— Какво означава това?
— Изглеждаш ми блед, Том.
— Нищо не разбирам. Уплашен съм.
— О, уплашен си. Голям човек като теб да се плаши от една красива жена с красиви гърди.
— Макс…
— Естествено, имаш право да бъдеш уплашен. Толкова ужасно е постъпвала с теб. Изиграла те е, водела те е за носа, злоупотребявала е с теб, нали?
— Да — потвърди Сандърс.
— Ти си жертва на нея и на Гарвин.
— Да.
— Тогава защо ми спомена за цветето, а? Сандърс се намръщи. За миг не разбра какво казва Дорфман. Старецът винаги беше много загадъчен и обичаше да…
— Цветето — раздразнено повтори Дорфман, почуквайки с кокалчетата на пръстите по облегалката на инвалидната количка. — Цветето от витража на твоя апартамент. Говорихме за него оня ден. Да не би да си забравил?
Наистина беше забравил. После си припомни цветето — витража, който преди няколко дни неочаквано бе нахлул в спомените му.
— Прав си. Бях забравил.
— Забравил бил — саркастично подметна Дорфман. — Да не искаш да ти повярвам?
— Макс, наистина, аз…
— Невъзможен си — сопна му се старецът. — Не мога да повярвам, че поведението ти е толкова прозрачно. Не си забравил, Томас. Просто си предпочел да не се изправяш очи в очи с него.
— С какво?
Сандърс видя в мислите си цветето от витража — ярко оранжево, виолетово и пурпурно. Цветето от вратата на апартамента. В началото на седмицата мислеше за него постоянно, почти маниакално, а ето че днес…
— Не понасям такива ребуси — отсече Дорфман. — Разбира се, че помниш всичко. Но си решил твърдо да не мислиш за него.
Сандърс объркан поклати глава
— Томас. Ти ми разказа всичко преди десет години — махна с ръка Дорфман. — Довери ми се. Говореше несвързано. Тогава беше много разстроен. За теб нямаше по-важно нещо в живота И казваш, че всичко е забравено? — Той поклати глава. — Разправяше ми, че си пътувал с Гарвин до Япония и Корея. А тя те чакала в апартамента да се върнеш. В еротично облекло или нещо подобно. Може би в еротична поза. Казваше ми, че понякога на връщане си я виждал първо през витража. Нали така разказваше, Томас? Или не съм те разбрал?
Не го беше разбрал.
Изведнъж всичко се проясни в мислите на Сандърс като голяма и ярка картина пред очите му. Той видя всичко, сякаш отново го преживяваше: стълбите към апартамента на втория етаж и звуците, които долетяха до него в ранния следобед — отначало не можа да ги различи, после осъзна какво чува, стигна до площадката, погледна през витража и видя…
— Един ден се върнах по-рано — каза Сандърс.