Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
— Точно така. Върнал си се неочаквано.
Стъклото с жълти, оранжеви и виолетови мотиви. И през него голият й гръб, който се вдигаше и спускаше. Тя беше в дневната на канапето и се движеше нагоре и надолу.
— Какво направи — попита Дорфман, — когато я видя?
— Натиснах звънеца.
— Правилно. Много възпитано от твоя страна. Примирено и учтиво. Натиснал си звънеца
Сандърс си припомни как Мередит се обърна и погледна към вратата. Разрешените й коси бяха паднали през лицето. Тя отметна кичурите над очите. Изражението й се промени, щом го зърна. Очите й се разшириха.
— И после какво? Какво направи? — не спираше Дорфман.
— Тръгнах си — каза Сандърс. — Върнах се в… Отидох в гаража и изкарах колата. Покарах известно време. Няколко часа. Може би по-дълго. Прибрах се по тъмно.
— Бил си разстроен, естествено.
Той пак се изкачи по стълбите и погледна през витража. Дневната беше празна. Отключи вратата и влезе в стаята. На дивана стоеше купа с пуканки. Покривката беше смачкана. Телевизорът бе пуснат без звук. Сандърс извърна поглед от дивана и се запъти към спалнята, викаше Мередит по име. Завари я да прибира багажа си в отворения върху кревата куфар.
— Какво правиш?
— Отивам си — каза тя и се обърна с лице към него. Тялото й бе сковано, напрегнато. — Нали точно това искаш да направя?
— Не знам — отвърна той.
Тогава тя избухна в сълзи. Хълцаше, търсеше кърпичка, шумно и непохватно духаше носа си като дете. Бе толкова разстроена, че Сандърс протегна ръце, а тя се сгуши в прегръдката му, започна да се извинява, да повтаря през сълзи едно и също. От време на време го поглеждаше. Докосваше го по лицето.
После, кой знае как…
Дорфман се изкиска.
— Направо върху куфара, така ли? Сдобрихте се направо върху куфара, върху прибраните й дрехи.
— Да — спомни си Сандърс.
— Възбудила те е. Пожелал си я отново. Развълнувала те е. Предизвикала те е. Поискал си да я притежаваш.
— Да…
— Любовта е прекрасна — въздъхна Дорфман пак саркастично. — Толкова чиста, толкова невинна. После отново се събрахте, нали?
— Да. За известно време. Но не се получи.
Странно как свърши всичко. Отначало той страшно й се ядоса, но след това й прости и реши, че биха могли да продължат. Бяха поговорили за чувствата си, бяха се обяснили един на друг в любов и той се помъчи да продължи най-добронамерено. В края на краищата и двамата не издържаха — случката бе разбила връзката и им бе отнела нещо жизненоважно. Оттам нататък отношенията им се промениха. Липсваше същината. Караха се по-често и така за известно време запазиха предишната енергия. Но накрая всичко просто свърши.
— И тъкмо когато скъсахте — отбеляза Дорфман, — ти дойде при мен да поговорим.
— Да.
— За какво дойде да говорим? Или и това си „забравил“?
— Не, помня — възрази Сандърс. — Търсех съвет от тебе.
Беше отишъл при Дорфман, защото смяташе да напусне Кюпъртино. Късаше с Мередит, животът му бе объркан, всичко изглеждаше в пълен хаос. Искаше му се да започне отначало, да иде някъде другаде. Затова обмисляше дали да се премести в Сиатъл като ръководител на новите проекти. Гарвин мимоходом му бе подхвърлил предложението и Сандърс размишляваше дачи да приеме. Питаше Дорфман как да постъпи.
— Беше много разстроен — каза Дорфман. — Нещастен край на една любовна връзка.
— Да.
— Ето защо можеш да кажеш, че Мередит Джонсън е причината да дойдеш тук, в Сиатъл — заключи възрастният човек. — Заради нея смени работата и живота си. Тук започна наново. Мнозина знаеха за тази случка в миналото ти. Гарвин знаеше. Блакбърн също. Затова не е пропуснал да попита дали си в състояние да работиш с нея. Всички са се притеснявали дачи ще се сработите с нея. Но ти си ги успокоил, Томас, нали?
— Да.
— Успокоението обаче е било неистинско. Сандърс се поколеба — Не знам, Макс.
— Хайде, хайде. Много добре знаеш. Сигурно е било като лош сън, като кошмар от минатото да научиш, че човекът, от когото си избягал навремето, сега идва в Сиатъл да те преследва и да ти стане началник. Да грабне длъжността, която си искал и която си смятал, че заслужаваш.
— Не зная…
— Така ли? На твое място щях да се ядосам. Щях да се опитам да се отърва от нея. Някога тя те е засегнала много лошо, едва ли си искал това да се повтори. Но какъв избор си имал? Тя вече е била назначена, а е и протеже на Гарвин. Защитена е от неговата власт, защото той не дава дума да се издума против нея. Прав ли съм?
— Да.
— Години наред не си бил близък с Гарвин, защото той изобщо не е.искал да приемаш мястото в Сиатъл. Предложил ти го е с очакването да откажеш. Гарвин обича протежетата. Обича почитателите в краката си. Не обича те да стегнат багажа си и да заминат за друг град. Затова си разочаровал Гарвин. Нещата са се променили завинаги. И изведнъж се явява жена от миналото, и то подкрепяна от Гарвин. И какъв избор си имал? Какво си могъл да направиш с гнева си?