Разкриване

— Добре.

Сандърс насила изяде една хапка. Яденето му се стори безвкусно. Остави вилицата.

Фернандес избърса брадичката си със салфетка.

— Знаеш ли, досега не си ми казал защо всъщност спря накрая.

— Приятелят ми Макс Дорфман твърди, че съм инсценирал всичко.

— Аха — каза адвокатката.

— И ти ли мислиш същото?

— Не знам. Само се питах какво чувстваше, когато се отдръпна.

Сандърс сви рамене.

— Просто не исках.

— Аха Стигна дотам и разбра, че не ти се ще, така ли?

— Не — каза Сандърс и добави: — Да ти кажа ли истината? Тя се изкашля.

— Изкашля се? — попита Фернандес.

Сандърс пак си представи стаята, смъкнатите до коленете панталони и Мередит под него на служебния диван. Тогава си мислеше: „Какво, по дяволите, правя?“ А тя обвиваше с ръце раменете му и го притискаше. „О, моля те… Не… Не…“

Точно в този момент Мередит извърна глава и се изкашля.

Кашлицата го спря. Тъкмо тогава той се вдигна, каза: „Права си“, и стана от канапето.

Фернандес се намръщи.

— Не мога да не кажа, че кашлицата не изглежда кой знае колко сериозна причина.

— Сериозна е. — Сандърс бутна чинията си. — Не може да кашляш в такъв момент.

— Защо? Да не би да ми говориш за някакво неизвестно за мен правило на поведение? На пангара кашлянето забранено.

— Нищо подобно. Изразявам се съвсем буквално,

— Извинявай, не те разбрах. Какво значи кашлянето? Сандърс се поколеба

— Разбираш ли, жените винаги си въобразяват, че мъжете нямат понятие какво става. Мислят си, че мъжете не могат да намерят мястото, не знаят какво да правят и какво ли не още. Изобщо че мъжете са много глупави по отношение на секса.

— Не мисля, че сте глупави. Какво значи кашлянето?

— Значи, че мислите ти са другаде. Фернандес вдигна вежди.

— Е, увличаш се.

— Факт.

— Не знам. Мъжът ми страда от бронхит. Кашля непрекъснато.

— Но не и в последния момент, сигурен съм. Тя млъкна и се замисли.

— Е, поне веднага след това кашля. Получава пристъп. Винаги се шегуваме как се получава.

— Веднага след това е различно. Но в мига, в най-напрегнатия миг никой не кашля, повярвай ми.

През мислите му се завъртяха още образи. Зачервени бузи. Шията или гърдите на петна. Отпуснатите зърна. Отначало бяха твърди, сега вече не. Очите й потъмняват, понякога се зачервяват отдолу. Устните подпухват. Дишането се променя. Внезапен прилив на топлина. Потръпващи бедра, смяна на ритъма, напрежение, но различно, разлято. Намръщено чело. Премигване. Хапане. Толкова различни начини, но…

— Никой не кашля — повтори той.

После изведнъж се притесни, придърпа чинията и взе една хапка. Търсеше повод да не говори повече, защото смяташе, че е нарушил правилата, че има област на познанието, която уж не съществува…

Фернандес го гледаше любопитно.

— Чел ли си го някъде?

Той поклати глава, както дъвчеше.

— Мъжете говорят ли си за такива неща? Сандърс отрицателно завъртя глава.

— Жените си говорят.

— Знам. — Той преглътна хапката — Както и да е, тя се изкашля и затова спрях. Мислите й бяха другаде и аз много… се ядосах, така ми се струва. Нали разбираш: лежеше задъхана, пъшкаше, но всъщност беше безучастна. Почувствах се…