Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
— За жалост не — поклати глава програмистът. — Дойдох преди малко.
Сандърс се върна в залата за диагностика. Светна една от лампите и внимателно дръпна бялата покривка от устройствата. Видя, че са отворени само три от изпратените СД-РОМ устройства, които лежаха разглобени под лупи и електронни тръби на работната маса. Останалите седем бяха подредени отстрани, още бяха в найлоновите си опаковки.
Погледна черните дъски. На едната се виждала няколко уравнения и набързо надраскани данни. На другата беше изписана блок-схема:
А. Несъвм. контр. ВЛСИ? захр?
Б. Оптически деф-? рег. на напрежение?/подаване?/серво?
В. Лазер Р/О (а, б, в)
Г. Общо мех.
Д. Дяволи
Сандърс не разбра кой знае колко. Пак се вгледа в масите, надникна в приборите за изпитания. Всичко изглеждаше съвсем обичайно с изключение на комплекта свредели върху масата и няколкото бели кръгли пластини в найлонови опаковки — приличаха на фотографски филтри. Имаше също полароидни снимки на устройствата на различни етапи от разглобяването — екипът документираше работата си. Три снимки бяха отделени и подредени една след друга, като че имаха някакво значение, което убягваше на Сандърс. На тях се виждаха само чипове върху зелена електронна платка.
Погледна самите устройства, като внимаваше да не размести нещо. После се обърна към все още неразопакованите бройки. При по-обстоен преглед се виждаше, че найлоновата опаковка на четири от тях е пробита на съвсем малки дупчици.
До тях лежеше спринцовка и отворена тетрадка с колонка цифри:
ЧЕО
7
11 (повторно 11)
5 2
В долния край на страницата някой бе надраскал: „По дяволите, ще ти избоде очите!“ За Сандърс обаче съвсем не беше очевидно. Реши, че е най-добре довечера да се обади на Дон Чери и да го помоли за обяснение. Междувременно взе едно от неразопакованите устройства за съвещанието на следващия ден.
Излезе от залата за диагностика, нарамил нагледните материали и поставките, които се блъскаха в краката му. Запъти се надолу към заседателната зала на партера, където имаше отделно помещение за съхраняване „а предварително подготвените нагледни материали. Можеше да ги заключи там.
Във фоайето мина покрай гишето за информация, където се бе разположил чернокож пазач: гледаше бейзболен мач но телевизията и кимна на Сандърс. Той тръгна към дъното на коридора, като се движеше безшумно по меките килими. На етажа беше тъмно, но в заседателната зала светеше. Светлините се виждаха иззад ъгъла.
Когато наближи, Сандърс чу гласа на Мередит Джонсън.
— И после?
Отговори й неясен мъжки глас. Сандърс спря.
Застана в тъмния коридор и се ослуша. От мястото си не виждаше залата.
След миг мълчание Джонсън каза:
— Добре, значи Марк ще говори за проектантската работа.
— Да, тя ще е включена в неговото изказване — поясни мъжът.
— Хубаво — съгласи се Джонсън. — Тогава какво…
Сандърс не чу останалото. Бавно и тихо започна да се приближава по килима. Надникна предпазливо зад ъгъла. Все още не виждаше самата заседателна зала, но пред нея в коридора имаше голяма хромова скулптура във формата на самолетно витло. В огледалната й повърхност видя отражението на Мередит, която се разхождаше из залата. Мъжът с нея беше Блакбърн.
— А ако Сандърс не го направи? — попита Джонсън.
— Ще го направи — увери я Блакбърн.
— Сигурен ли си, че няма… той… — Останалото се изгуби.
— Не… не подозира
Сандърс затаи дъх. Мередит се разхождаше нагоре-надолу. Отразеният й образ се размазваше и кривеше.
— Кога той ще… мога да твърдя, че това е… не е ли… искаш да кажеш?
— Точно така — потвърди Блакбърн.
— Ами ако той…
Блакбърн сложи ръка на рамото й.
— Да, ти трябва да…
— Значи… искаш от мен…
Блакбърн тихо каза нещо в отговор, от което Сандърс различи единствено: «Трябва да го унищожим.»
— Можем ли да го направим…
— Разбира се… разчитаме на теб…
Рязко иззвъня телефон. И Мередит, и Блакбърн посегнаха към джобовете си за клетъчните апарати. Търсеха Мередит.
Двамата се запътиха към изхода. Приближаваха до Сандърс.
Той се огледа в паника и забеляза вдясно мъжката тоалетна. Мушна се зад вратата, когато те излязоха от заседателната зала и тръгнаха по коридора.
— Не се тревожи, Мередит — каза Блакбърн. — Всичко ще се оправи.
— Не се тревожа — отвърна тя.
— Трябва да мине гладко, без вживяване — продължи Блакбърн. — Няма причина да се вдига шум. В крайна сметка фактите са на твоя страна. Той очевидно е неподготвен.