Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Защо не го спипаме на някое друго място, когато е в колата си?
Алекс поклати глава.
— Ще бъде много трудно. Пътищата са претъпкани и можем лесно да го изгубим. Знаеш какво е уличното движение, Шон, а и той никога не се движи по един и същи маршрут. Ако питаш мен, трябва да разбиеш операцията и да я провеждаш на части.
— Не. — Милър беше категоричен. — Ще постъпим така, както аз искам.
— Добре, човече, но ти казвам, твоят човек е без защита.
Милър се замисли за момент. Накрая се усмихна.
— Имам един човек, който е точно за тази работа.
— А другата част?
Алекс размени картите.
— Лесно е. По който и път да поеме, всички водят дотук и винаги идва точно в четири и четиридесет и пет минути. Шест дни през изминалите две седмици я следихме и никога не е закъснявала е повече от пет минути. Ще свършим работата тук, близо до моста. Ако искаш, можем дори да го отиграем.
— Кога?
— Какво ще кажеш за днес следобед? — усмихна се Алекс.
— Разбира се. Какъв е пътят за бягство?
— Ще ти покажем. Май е по-добре да направим всичко, както ще бъде в действителност.
— Отлично. — Милър беше доволен. Имаше доста проблеми, докато дойде тук. Необходими му бяха шест различни самолетни полета. Преживя и смешни моменти. Шон Милър пътуваше с британски паспорт и чиновникът на емигрантското бюро беше взел белфасткия му акцент за шотландски. Не му беше минало през ума, не за ухото на американеца няма голяма разлика между двата диалекта. „Ако това е нивото на американските служители на закона, то тази операция би трябвало да мине леко.“
Щяха да разиграят всичко днес и ако минеше добре, щеше да свика хората си. Можеха да пристигнат за… четири дни. Оръжията вече бяха по местата си.
— Това изводи ли са? — попита Кантор.
Райън вдигна един сноп от шестдесет листа.
— Това е анализът ми. Не зная дали е добър — не е много — призна Джек. — Не съм намерил нищо ново. Докладите, които вече имате, са доста добри, като се вземе предвид липсата на точни сведения, на които да се базират. Хората в АОЪ наистина са особени. От една страна, операциите им, изглежда, нямат видима реална цел, но пък уменията им…Твърде добри професионалисти са, за да работят без конкретна цел, по дяволите!
— Вярно е — каза Кантор. Намираха се в неговата канцелария, срещу тази на заместник-шефа. Адмирал Гриър беше извън града. — Измисли ли нещо ново?
— Направих списък на операциите им по географски райони и по време. Не виждам никакви повтарящи се моменти. Единственото характерно нещо е видът на операциите и начинът на изпълнението им, но това нищо не означава. Те предпочитат известни личности за своите цели, но, по дяволите, кой терорист не ги харесва? Нали това е основната идея на тероризма — да нападат големите риби? Най-често използват оръжия от източния блок, но повечето групи правят така. Предполагаме, че са финансирани добре. Това е логично, като се има предвид характерът на дейността им, но не съществуват особени доказателства. О’Донъл притежава истински талант — умее да се измъква незабелязан. Не можем да установим къде е бил цели три години, една, преди да се появи на Кървавата неделя, и две, след като ИРА се е опитала да му продупчи билета. Този период за нас е бяло петно. Разговарях е жена си за пластичните операции…
— Какво? — Кантор не реагира благосклонно на това.
— Тя не знае за какво ми е нужна тази информация. Остави ме на мира, Марти. Аз съм женен за хирург, не забравяй това. Нейна състудентка е хирург и се занимава с възстановителни операции. Накарах Кати да я попита къде човек може да си направи ново лице. Местата не са много. Бях изненадан. Зная кои са тукашните. Две са зад Желязната завеса. Оказва се, че някои от новостите във възстановителната хирургия са постижения на Москва още преди Втората световна война. Хората от болницата „Хопкинс“ са били в института…не мога да си спомня името на човека, на когото е наречен — и са забелязали някои странни неща.
— Какви? — попита Кантор.
— Ами например на два от етажите човек не може да се качи. Анет Дасалви, състудентката на Кати, е била там преди две години. Последните два етажа могат да бъдат стигнати само със специални асансьори, а на стълбите е имало затворени врати. Странно е за болница, нали? Тази информация много ме впечатли. Може да бъде полезна и на други.
Кантор кимна. Той знаеше някои неща за клиниката, но за бариерите чуваше за пръв път. Интересно му беше как различни късчета информация могат да изникват по такъв неочакван начин. Чудеше се защо екип хирурзи от болницата „Джон Хопкинс“ е бил в тази клиника. Реши да провери това.