Патриотични игри

— Ти каза, че не си открил нищо важно — каза Кантор. — Струва ми се, че си направил доста обстоен анализ.

— Може би. Просто подредих по нов начин всички стари данни. Няма нищо ново и освен това все още не съм си отговорил на един основен въпрос. Не зная какво наистина целят. — Райън прелисти страниците. В гласа му ясно се долавяше разочарование. Не беше свикнал на неуспехи. — Все още не знаем откъде идват тези копелета. Замислят нещо, но да ме вземат дяволите, ако знам какво е то.

— Американски връзки?

— Никакви или поне не знаем за такива. Това донякъде ме успокоява. Няма улики за контакти с американски организации, а и те знаят много добре, че трябва да избягват такива контакти. О’Донъл е твърде хитър, за да си играе със старите партньори на ИРА.

— Но вербуването му… — възрази Кантор. Джек го прекъсна:

— Искам да кажа, тук. Като шеф на вътрешната сигурност той е знаел кой какъв е в Белфаст и Лондондери. Но американските връзки с ИРА минават през „Шин Фейн“ — политическото крило на ИРА. Трябва да е луд, за да им се довери. Не забравяй, че е направил всичко възможно, за да преструктурира политическите пристрастия в ИРА, и се е провалил.

— Добре. Разбирам какво имаш предвид. Предполагаш, че има връзки с други групи?

Райън поклати глава.

— Няма сведения за такива. Но не съм сигурен дали нямат контакти с някоя европейска група. О’Донъл е умна глава. Идването му тук означава, че ще възникнат много усложнения…е, не ме харесва, това го разбирам. Добрата новина е, че ФБР са прави. Имаме си работа с професионалисти. Аз не съм политически значима цел. Преследването ми няма никаква политическа стойност, а те са политици — с увереност отбеляза Джек. — Слава богу!

— Ти знаеше ли, че ИРА — е, „Шин Фейн“ — праща своя делегация тук вдругиден?

— За какво?

— Това, което се случи в Лондон, им нанесе щети както в Бостън, така и в Ню Йорк. Отрекли са участието си над сто пъти и пращат хора тук, за да разкажат това лично на местните ирландски общности.

— О, глупости! — изръмжа Райън. — Защо пускат тези копелета в шибаната ни страна?

— Не е толкова лесно да бъдат спрени. Хората, които идват, не фигурират в списъка на търсените. Били са тук и преди. На практика те са чисти. Джек, ние живеем в свободна демократична страна. Не забравяй какво каза Оливър Уендъл Холмс51: „Конституцията е написана за хора с фундаментално различаващи се възгледи“ или нещо подобно, т.е, всеки има свобода на словото.

Райън трябваше да се усмихне. Често възприемаха хората на ЦРУ като фашисти, заплашващи свободата на Америка, като корумпирани и некомпетентни интриганти, кръстоска между мафията и братя Маркс52. Всъщност според Райън те бяха политически умерени — повече от самия него. Но ако някога истината излезеше наяве, пресата щеше да помисли, че това са злостни подвеждания. Дори и за него всичко изглеждаше много странно.