Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
И както често пъти се случваше, тук беше и проблемът. Младшият аналитик беше по-скоро техник. Той събираше и подреждаше данните, но не ги анализираше. Вършеше тази работа след завършването на даден проект. В конкретния случай данните, които се обработваха, указваха излъчване в ултрачервения сектор. Лагерите, които изследваше всеки ден — над двеста, — се намираха главно в пустините. Това беше удивителен късмет. Всеки знаеше, че в пустините дневната топлина е изпепеляваща и по-малко се обръщаше внимание на факта, че нощем става доста студено — в много случаи температурите спадаха под нулата. Така че техникът се опитваше да определи заетостта на лагерите според броя на сградите, отоплявани през студените нощи. Те се виждаха много добре на инфрачервения спектър: ярки бели петна на студения черен фон.
Един компютър запаметяваше дигиталните сигнали от спътника. Техникът избираше лагерите според кодовите им номера, отбелязваше броя на отоплените сгради във всеки от тях и прехвърляше данните във втора папка с данни. Лагер 11-5-18, разположен на 28°32′47″ северна ширина, 19°07′52″ източна дължина, имаше шест сгради, едната от които беше гараж. В нея имаше най-малко две коли: въпреки че сградата не беше отоплявана, топлинните сигнали на двата двигателя с вътрешно горене излъчваха ясно през покривите от гофрирана ламарина. Техникът забеляза, че само в една от останалите пет сгради работеше отоплението. Миналата седмица отоплените бяха три. Списъкът с данни показваше, че сградата, която се отопляваше сега, е обитавана от малката охрана и групата по поддръжката — предполагаше се, че са петима души. Очевидно имаше и кухия, тъй като част от сградата винаги беше по-топла. Другата сграда беше голяма столова. Тя и спалните помещения сега бяха празни. Техникът вписа съответните забележки и компютърът ги изобрази в една обикновена линейна графика, която се покачваше, когато заетостта ставаше висока, и спадаше при ниска заетост. Техникът нямаше време да провери характерните повтарящи се елементи и сбърка, като реши, че някой друг го е направил.
— Не забравяйте, лейтенанте — каза Брекенридж, — поемете дълбоко дъх, изпуснете половината и леко натиснете спусъка.
Деветмилиметровият браунинг имаше отличен мерник. Райън го насочи към центъра на кръглата мишена и направи каквото му беше казал Патлака. Направи го както трябва. Блясъкът и звукът от изстрела почти го изненадаха. Автоматичният пистолет изхвърли празната гилза и отново беше готов да стреля, когато Райън го свали надолу от отката. Повтори всичко още четири пъти. Пистолетът се заключи в отворено положение, когато патроните свършиха и Райън го постави на масата. След това свали наушниците си. Ушите му бяха потни.
— Две деветки, три десетки, като две от тях са в междинния кръг. — Брекенридж се изправи от телескопа. — Не е толкова добре, колкото последния път.
— Ръката ми е уморена — обясни Райън. Пистолетът тежеше почти два килограма. Не изглеждаше много тежък, но не и когато се наложеше човек да го държи неподвижно с една ръка в продължение на час.
— Можете да вземете тежести за китките, от онези, които използват бегачите. Така ще заздравите мускулите на предмишницата и китката си. — Брекенридж пъхна пет патрона в пълнителя на пистолета на Райън и застана на линията, за да се прицели в новата мишена.
Старшината изстреля всичките пет куршума за по-малко от секунда. Райън погледна през телескопа. В централния кръг на мишената имаше пет дупки, които наподобяваха листата на цвете.
— Дявол да го вземе, забравил съм колко приятно може да се стреля с браунинга. — Извади пълнителя и отново го зареди.
— И мерникът е както трябва.
— Забелязах — вяло каза Джек.
— Не се притеснявайте, лейтенанте — обади се Брекенридж. — Аз съм правил това, когато вие сте били в пелени. — Още пет патрона, и центърът на мишената, намираща се на петдесет метра от тях, падна.