Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Защо стреляме по кръгли мишени? — попита Джек.
— Искам да свикнете с мисълта, че можете да вкарвате куршумите си там, където поискате — обясни Патлака. — После ще се заемем с по-фините неща. Засега ще работим върху основните умения. Днес изглеждате малко отпуснат, лейтенант.
— Да. Разговарях е човека от ФБР, който ми се обади, за да ме предупреди. Казва, че може би е реагирал твърде прибързано, може би и аз реагирах така.
Брекенридж сви рамене.
— Вие никога не сте влизали в бой, лейтенант. Аз съм се бил. Човек научава едно: първото предчувствие обикновено е безпогрешно. Не забравяйте това.
Джек кимна, но не повярва на думите му. Днес беше постигнал много. От данните, които разгледа, му се изясниха много неща за АОЪ. Разбира се, нямаше сведения някога да са действали в Америка. ИРА имаше много връзки там, но никой не вярваше, че АОЪ имат. Райън прецени, че дори и да планират някаква операция тук, ще се нуждаят от връзка. Възможно беше О’Донъл да се обади на някои от предишните си приятели от ИРА, но това не изглеждаше никак възможно. Той беше опасен човек, обаче на свой терен. А Америка не беше неговият терен. Данните го показваха. Джек знаеше, че прави твърде мащабно заключение въз основа на еднодневните си проучвания. Щеше да продължава да търси — струваше му се, че разследванията ще траят две-три седмици, ако работи с тези темпове. И да не постигне друго, щеше да разбере какви са взаимоотношенията на О’Донъл и ИРА. Усещаше, че става нещо странно, очевидно така мислеше и Мъри, и искаше да проучи данните докрай с надеждата да изгради някаква достоверна теория.
Гледката беше величествена. Милър и О’Донъл стояха до прозореца и наблюдаваха как атлантическата буря блъска водата, образува разпенени вълни и ги разбива в канарата, където беше къщата. Ударите на разбиващите се вълни тътнеха басово, вятърът виеше и свиреше в клоните на дърветата, а дъждовните капки барабаняха по самата къща.
— Не е ден за плаване, Шон — каза О’Донъл, като отпи от уискито си.
— Кога ще отидат колегите ни в Америка?
— След три седмици. Нямаме много време. Все още ли искаш да го направиш? — Шефът на АОЪ смяташе, че времето за това, което Шон е планирал, е малко.
— Тази възможност не е за изпускане, Кевин — с равен глас отговори Милър.
— Имаш ли друг мотив? — попита О’Донъл. Реши, че е по-добре да играят с открити карти.
— Помисли за ефекта. ИРА отива там, за да пропагандира невинността си, и…
— Да, зная. Отлична възможност. Много добре. Кога искаш да тръгнеш?
— Сряда сутринта. Трябва да се движим бързо. Дори и с контакти като нашите няма да е лесно.
13.
ПОСЕТИТЕЛИ
Двамата мъже се бяха навели над едромащабната карта, около която имаше и десетина снимки.
— Това ще бъде трудна работа — каза Алекс. — Не мога да ти помогна.
— Какъв е проблемът? — Шон виждаше проблема, но зададе въпроса, за да прецени уменията на новия си сътрудник. Никога не беше работил с чернокож и макар да се беше запознал е Алекс и групата му миналата година, те бяха неизвестни величини по отношение на операциите.
— Той винаги излиза от портал 3, тук. Както виждаш, тази улица е без изход. Трябва да кара на запад или да завие на север. Опитвал е и двете. Улицата тук не е достатъчно широка, за да свършим работата, без да излизаме от колата, но тази тук е твърде тясна и не води накъдето трябва. Това означава, че единственото сигурно място е на ъгъла. Светофарите са тук и тук — посочи Алекс. — Другите две улици са тесни и от двете им страни паркират коли. Тази сграда е блок с апартаменти. Това пък са къщи — скъпи. Няма много пешеходци — нещо много странно. Един човек може и да се справи. Двама или повече…ъъ. — Той поклати глава. — А освен това в района живеят бели. Един чернокож би бил подозрителен. Твоят човек трябва да свърши всичко сам, приятел, да ходи пеша. Вероятно най-доброто място е ето тази врата, но трябва да бъде много внимателен, иначе целта ще му се изплъзне.
— А как ще се измъкне? — попита Шон.
— Мога да паркирам колата тук, на този ъгъл, или на онзи. Тогава няма нужда от координация. Можем да чакаме цял ден удобния момент. Маршрутите за бягство са няколко. Това също не е проблем. В пиковите часове улиците са претъпкани. Всъщност това е в наша полза. Полицаите ще имат трудности, а ние можем да използваме обикновена кола, например някоя държавна. Не могат да спрат всичките. Бягството ще бъде лесно. Проблемът е във вашия човек. Той трябва да бъде точно тук.