Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Така мисли и жена ми. Виждал ли си всичките тези неща?
— Да — кимна Кантор. — Шефът ме накара да ги разгледам през уикенда. Какво мислиш?
— Мисля, че този тип О’Донъл е ужасен кучи син. Организирал е и е обучил групата си като истинска армия. Достатъчно малка е, за да познава всеки от тях. Идеологическото му минало ми подсказва, че е добър вербовчик. Гласува необичайно високо доверие на хората си. Политик е, но освен това знае как да мисли и планира като войник. Кой го е обучавал?
— Никой не знае — отговори Кантор. — Мисля, че качествата му се преувеличават.
— Зная — отговори Райън. — Това, което търся, е… аромат, мисля. Опитвам се да разбера как разсъждава той, кой му дава пари. — Райън замълча, но се досети: — Възможно ли е да има хора в ИРА?
— Какво искаш да кажеш?
— Бяга, за да си спаси живота, когато открива, че ИРА го търси, за да му одере задника. Две години по-късно е отново на хоризонта със своя собствена организация. Откъде са дошли хората му?
— Очевидно някои от ИРА са му приятели — каза Кантор.
— Разбира се — кимна Джек. — Хора, на които е бил сигурен, че може да разчита. Но знаем, че този тип се занимава и с контраразузнаване, нали?
— Какво искаш да кажеш? — Кантор не беше мислил за тези неща.
— Кой е главната заплаха за О’Донъл?
— Всички искат да го хванат…
— Кой иска да го убие? — промени въпроса си Джек. — Англичаните нямат смъртно наказание, но ИРА има.
— Е?
— Е, ако ти си О’Донъл, ако вербуваш хора от ИРА и ако знаеш, че ИРА има желание да окачи главата ти за украса на някоя стена, няма ли да оставиш хора, които да ти подсказват какво да правиш?
— Разумно е — замислено каза Кантор.
— След това коя е политическата цел на АОЪ?
— Не знаем това.
— Не ми пробутвай тези глупости, Марти — сопна се Райън. — Повечето от информацията в тези документи идва от ИРА, нали? Как, по дяволите, тези хора знаят какво иска АОЪ? Как идват при тях разузнавателните данни?
— Изсилваш се, Джек — предупреди го Кантор. — Аз също съм виждал данните. Те са преди всичко отрицателни. Типовете от ИРА, от които е била измъкната информацията, са казали единствено, че някои операции не са техни. Може само да се предполага, че АОЪ ги е провела по непреки пътища. Не мисля, че всичко е така ясно, както го виждаш.
— Не, двамата, които са написали този доклад, доста добре доказват, че върху тези операции лежат отпечатъците на АОЪ. АОЪ има собствен стил, Марти! И можем да установим това, нали?
— Водиш излишен спор — изтъкна Кантор. — О’Донъл идва от ИРА, следователно е вербувал хората си оттам, и прочие. Аргументите ти са логични, но не забравяй, че стоят на много несигурна основа. Ами ако АОЪ наистина са група за специални действия на ИРА? Не е ли в техен интерес да имат нещо такова? — Кантор дяволски добре можеше да защитава позициите си, което беше една от причините да е изпълнителен помощник на Гриър.
— Да. В това има известна истина — призна си Райън. — И все пак във всичко, което казвам, има смисъл, ако приемем, че АОЪ е реалност.
— Признавам, логични са, но не и доказани.
— Значи вече имаме първия логически извод за тези типове. Какво научаваме от него?
Кантор се усмихна.
— Кажи ми, когато го измислиш.
— Мога ли да говоря с някого за това?
— С кого? Просто искам да знам, преди да отговоря с „не“.
— Аташето по правните въпроси в Лондон Дан Мъри — отговори Райън. — Предполага се, че той има всички пълномощия по този материал, пали?
— Да, така е. Той работи и с наши хора. Окей, можеш да разговаряш с него. Така няма да изтече информация.
— Благодаря ти.
Пет минути по-късно Кантор седеше в другия край на бюрото на адмирал Гриър.
— Той наистина знае как да зададе правилния въпрос.
— И на какво е попаднал? — попита адмиралът.
— Същите въпроси, които Емил Джейкъбс и хората му задават: Какво иска О’Донъл? Проникнал ли е в ИРА? Ако е проникнал, защо?
— И Джек казва…
— Същото, което казват и Джейкъбс, и ФБР: О’Донъл е обучен за контраразузнавач. ИРА иска да опъне кожата му на вратата на плевнята, а най-добрият начин да пази кожата си на мястото и е да има хора в ИРА, които да го предупреждават, ако онези се доближат много.
Адмиралът кимна в знак на съгласие, след това отмести поглед встрани. Инстинктът му подсказваше, че това е само част от отговора. Трябваше да има още.
— Още нещо?
— За обучението. Не е прегледал още цялата информация. Мисля, че трябва да му дадем повече време. Но бяхте прав, сър. Много е умен.
Мъри вдигна слушалката и натисна десния бутон, без да обръща много внимание.