Лицето [bg]

Понякога по време на веселба, когато Палацо Роспо гъмжеше от стотици знаменитости, полузнаменитости и мераклии да станат знаменитости, Фрик вземаше мерки да стане невидим, за да може да подслушва по-добре. Сред тълпа от този сорт не беше трудно да станеш невидим, тъй като за половината от гостите друг освен самите тях не съществуваше, а останалите се скупчваха около шепата режисьори, агенти и шефове на филмови студиа, които можеха да ги направят безумно богати или още по-безумно богати, отколкото вече бяха.

По време на едно такова събиране „невидимият“ Фрик бе чул да говорят за третата — или може би четвъртата — най-голяма кинозвезда в света, че „тъпакът му с тъпак ще се затрие с жени, както я кара“. Фрик нямаше ни най-малка представа как човек може да се затрие с жени и защо, ако човек иска да се самоубие, не вземе просто да си купи пистолет.

Това интригуващо изказване обаче се бе запечатало в паметта му и той бе решил да внимава. Напоследък, когато се запознаеше с нови жени, той ги подлагаше на тайно наблюдение в търсене на признаци дали не са от опасния тип.

По същия начин до тази шантава нощ той не си беше представял, че смъртта може да бъде набрана със звездичка шейсет и девет.

Може би онова, което дойдеше по телефона, нямаше да го убие. Може би щеше да плени душата му, да вземе под контрол тялото му и да го направи толкова нещастен, че да му се прииска да е умрял.

Или може би щеше да го вземе под контрол и да го накара да се блъсне с глава в стена, да скочи в открита помийна яма (ако такава можеше да се намери в Бел Еър) край пътя за Палацо Роспо или да се хвърли в обятията на някоя смъртоносна блондинка (с каквито явно Бел Еър гъмжеше).

Проблемът беше дали да вярва изобщо на думите на непознатия от телефона.

От една страна, цялата история за ангел хранител, който се движи по огледала и лунна светлина, можеше да бъде чиста глупост. По-голяма глупост и от филма за еднорога на Татко призрак.

От друга страна, както винаги си имаше и друга страна, непознатият от телефона беше излязъл от огледало. Беше летял над гредите. Действията му на тавана и по-късно по лъскавата повърхност на украшенията на елхата бяха толкова невероятни, че придаваха правдоподобност на думите му.

И все пак що за ангел хранител се облича в костюм и връзка от някой от най-луксозните магазини на „Родео Драйв“, има кожа, по-бяла от корема на риба, изглежда по-скоро страшен, отколкото свят, а сивите му очи са по-студени от пепел върху лед.

Възможно бе непознатият по неизвестни причини да го лъжеше, да го караше да си прави грешни заключения, да му готвеше капан.

Фрик бе чул баща си веднъж да казва, че буквално всеки в този град подлага динена кора на някого и че ако не го прави за пари, то го прави за спорта.

Непознатият бе казал на Фрик да не набира звездичка шейсет и девет, защото така ще се свърже с вечния мрак. Възможно бе истината да е съвсем друга — непознатият да не иска Фрик да го проследи.