Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Кога Клеър се върна вкъщи?
— Когато Айда полудя напълно, не беше много след Пърл Харбър. Чък и Боб не ги повикаха в армията, по време на войната следваха медицина. Клеър прекара в Охайо две години, достатъчно, за да научи брайловата азбука и да може да се движи с бастун. Тя е една от първите, които си взеха куче водач. Биди й е четвъртата.
Кармайн стана, потиснат от огромното си разочарование. В един миг наистина си бе помислил, че всичко е свършило, че е направил невъзможното и е намерил Призраците. Но сега разбираше, че отговорът е толкова далеч, колкото винаги е бил.
— Благодаря ви за подробната информация, госпожо Смит. Има ли някой друг служител на „Хъг“, за когото трябва да знам нещо? Тамара? — Пое дъх. — Дездемона?
— Те не са убийци, лейтенант, както Чък и Уолт не са. Тамара е една нещастна жена, която не може да си намери добър мъж, а Дездемона… — Тя се засмя. — Дездемона е британка.
— И това, че е британка, казва всичко за нея?
— За мен да. Когато е била малка са я изсушили като скумрия.
Раздели се с Елиза на вратата на дома й и закрачи към форда си.
Имаше още нещо, което можеше да направи или по-точно трябваше да направи — да се види с Клеър Понсонби и да разбере защо го излъга, че е била винаги сляпа. Или пък просто искаше да погледа лицето й, което олицетворяваше истинска, неподправена трагедия. Загубила е баща си, когато е била на пет, по същото време семейството обеднява, остава сляпа на четиринайсет, загубва свободата си на шестнайсет, защото трябва да се върне да се грижи за лудата си майка и го прави в продължение на двайсет и една години. Но не усети и най-малък знак за самосъжаление. Каква жена беше Клеър Понсонби! Само че защо го излъга?
Биди залая в мига, в който фордът зави по алеята на „Понсонби Лейн“ 6. Което означаваше, че Клеър си е у дома.
— Лейтенант Делмонико — каза тя, когато отвори вратата, държейки Биди за каишката.
— Как разбрахте, че съм аз? — попита той, докато влизаше.
— По звука на колата ви. Сигурно има мощен мотор, защото вдига много шум, когато спира. Заповядайте в кухнята.
Мина през къщата, без да закачи и една мебел, и влезе в прекалено затоплената кухня с лятата печка.
Биди легна в ъгъла, впила очи в Кармайн.
— Не ме харесва — отбеляза той.
— Тя харесва много малко хора. Какво мога да направя за вас?
— Кажете ми истината. Току-що бях при госпожа Елиза Смит, която ми каза, че не сте сляпа по рождение. Защо ме излъгахте?
Клеър въздъхна и се плесна по бедрата.
— Е, казват, че греховете рано или късно те застигат. Излъгах, защото мразя въпросите, които следват, когато кажа истината, като например: как се почувства, като изгуби зрението си? И все от този род. Е, мога да ви кажа, че се почувствах като осъдена на смърт и бях съсипана и че това е най-ужасното нещо, което ми се е случвало. Току-що разчоплихте раната ми, лейтенант, и от нея потече кръв. Надявам се, да сте доволен. — И му обърна гръб.
— Съжалявам, но бях длъжен да попитам.
— Да, виждам! — Изведнъж се обърна към него и се усмихна. — Сега е мой ред да ви се извиня. Да започнем отначало.
— Госпожа Смит ми каза, че с Чарлз сте имали брат Мортън, който е починал внезапно горе-долу по същото време, когато вие сте ослепяла.
— Господи, Елиза си е развързала езика тази сутрин! Сигурно си ви бива на външен вид, тя винаги е имала слабост към хубавци. Извинете, че иззлобявам, но Елиза получи това, което искаше, а аз — не.
— Извинена сте, госпожице Понсонби.
— И вече няма да ме наричате Клеър?
— Мисля, че след като ви нараних, нямам право да ви наричам Клеър.
— Питахте ме за Мортън. Той почина точно след като ме изпратиха в Кливланд. Не си направиха труда да ме върнат за погребението, макар че аз исках да се сбогувам с него. Почина толкова внезапно, че трябваше да му направят аутопсия и е имало време да ме доведат, докато върнат тялото за погребението. Въпреки че беше умствено изостанал, той беше добро момче. Тъжно, много тъжно…
„Махай се от тук, Кармайн! Вече злоупотреби с гостоприемството й.“
— Благодаря ви, госпожице Понсонби. Наистина ви благодаря и извинете, че ви разстроих.
Аутопсия… Това означава, че смъртта на Мортън Понсонби е документирана на улица „Кейтърби“. Ще прати някой униформен да търси книжата.