Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Покрих очите си с ръце и поклатих глава. Какво не бе наред с мен?
Мика докосна ръката ми, нежно.
- Анита, какво има?
Свалих ръце и го погледнах.
- Той мирише като храна.
Мика кимна.
- Да.
Отново поклатих глава.
- Не разбираш за какво мисля. То е... плашещо.
Не можеш да го кажа на глас. Исках да се храня от него или поне да забия зъби в плътта му. Мисля, че бих се въздържала от истинско ядене, но желанието да маркирам тази безупречна кожа бе толкова силно, че почти не си имах вяра.
- Когато ми каза защо си маркирала Натаниел знаех, че е гладът -Мика каза последната дума сякаш тя бе важното. - Обикновено отнема дни или седмици преди първата ти пълна луна, и гладът да стане проблем. Нормално е да имаш мисли, образи в главата си за ядене. Нормално е.
- Нормално. - засмях се, но бе рязък звук. - Това, за което си мисля дори не е близко до нормално.
Отново не можах да се накарам да го изрека на глас.
- Какво искаш да направиш на Рийс? - попита Рафаел.
Погледнах през седалката към него. Отворих уста да кажа, но погледнах Рийс и спрях.
- Не, ще е като да кажеш сексуална фантазия пред непознатия, за който си фантазирал. Интимно е.
- Толкова е интимно. - каза Рафаел. Погледнах го и тъмните му очи задържаха погледа ми. - Ако кажеш на г-н Рийс какво искаш да му направиш, може и да отлети вкъщи.
- Плъхът също е плячка. - каза Рийс.
- Всичко, което е по-малко е плячка - каза Рафаел, - но плъховете са всеядни. Те ядат всичко, което пресече пътя им, дори хора, ако не могат да избягат. Плъхолакът не е малко нещо, г-н Рийс, достатъчно сме големи, за да сме хищниците, който съименниците ни не могат да бъдат.
Рийс се намръщи на всички ни. Ядосано поклати глава и помръдна напред показвайки китката си в лицето ми.
- Отхапи си добре, изглежда на всички ви харесва.
- Не бих правил това на твое място. - каза Рафаел.
- Послушай го, Рийс. - каза Мика.
Не казах нищо, но миризмата на плътта му бе опияняваща. Бе като екзотичен парфюм разпръснат по копринени чаршафи, с лекия мирис на прясно изречен хляб и някакво сладко желе размазано върху плътта. Нямах дума за това, но миришеше по-добре от всичко, което бях помирисвала в живота си.
Държах китката му, притискайки тънката му кожа към устните си преди да осъзная, че го правя. Кожата му бе толкова деликатна и можех да почувствам кръвта под тънкия като хартия слой на кожата му. Исках да направя повече от да я помириша. Исках да я вкуся, да почувствам плътта под зъбите си, да оставя топлата кръв да изпълни устата ми, да... Отдръпнах се от него и изпълзях покрай Мика, от другата страна на мястото, в далечния ъгъл, колкото се може по-далеч от лебедовия крал без да изкоча от колата. Трябва да е имало нещо на лицето ми, в очите ми, което го изплаши, защото очите му се разшириха, устата му едва се отвори:
- Господи, контролът ти наистина е лош.
Успях да кажа:
- Съжалявам.
- Наистина ли искаш да се сложиш по средата на стотици като нас? - попита Рафаел.
- Няма да бъда измамен - каза Рийс. - Няма да ме нараниш. От всичко, което съм чувал за Анита и теб, Рафаел, вие сте добри хора - погледна към Мика. - Него не познавам, но знам, че лебедите никога не са се съюзявали с никого. Те са били неутрални. Фактът, че подкрепям Анита и парда й ще значи нещо за вълците. Слаби сме като военни съюзници, но че всяко едно животно освен нейното собствено ще се съюзило с нейния пард би трябвало да значи нещо за техния Улфрик.
- Последният ви лебедов крал отговаряше през вече починалата лупа. - каза Рафаел.
- Така и чух. Макар че технически той бе лебедов принц, а не крал. Не знам какво дължеше на старата лупа, но предполагам, че е нещо свързано с изнудване, защото открих някой поляроиди, който биха те накарали да се изчервиш.
Трябваше два пъти да почистя гърлото си преди да мога да говоря.
- Каспар отказа да бъде в мръсните филми на Рейна, но цената за това е била да му помогне да интервюира хора за филмите.
Рийс ме погледна.
- Прослушване, какво имаш в предвид?
Свих се на кълбо и проговорих, но говорих през пулса биещ в главата си, усиления прилив на кръвта ми в тялото. Исках да съм до Рийс. Исках да го ухапя. Вместо това говорех: