Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Изправих се и отстъпих от Чери. Продължаваше да държи ръката ми и я оставих за секунда, докато и последното от замъглението изчезна. Допрях ръка до устата си и тя бе кървава.
Мърл се придвижи да хване ръцете на Елизабет и Мика застана пред мен.
- Добре ли си?
- Ще бъда добре.
Той докосна голата ми ръка. Бе най-лекото докосване на пръстите, но ме накара да изтръпна. Зърната ми се втвърдиха и нямах нищо, с което да прикрия внезапната реакция.
Погледнах го и дори не трябваше да го гледам, дори сантиметър.
- Не те познавам, защо...
Ръцете му се плъзнаха по гърба ми, притискайки телата ми заедно и изведнъж не можех да си поема въздух.
- Аз съм твоя Нимир-Радж, Анита. Няма нищо срамно в това.
- Казваш Нимир-Радж както други хора казват съпруг.
Прокара едната си ръка през косата ми, докато не си стигна при черепа ми, другата ръка бе на гърба ми.
- Душите ни резонират като звука на две перфектни камбани. - прошепна той, докато устата му бе над моята. Коментарът бе толкова романтичен, че бе глупав и трябваше да се изсмея, но не го направих.
Целуна ме, докосване на устните ме, после езикът му се плъзна в устата ми. Знаех, когато вкуси кръвта ми, защото ръцете му се стегнаха около тялото ми и тялото ме реагира срещу мен. Той бе твърде голям, за да не го почувствам как се втвърди между
телата ми.
Плъзнах ръцете си над ръцете му, блузата му и не бе достатъчно. Исках да докосна голата му кога до своята, да изпия всеки инч от него във всеки свой.
Той ме целуна сякаш щеше да пие от мен и знаех, че част от вълнението бе от прясната рана. Издърпах блузата му от панталоните му и плъзнах ръцете си по гърба му. Но не бе достатъчно.
Той се отдръпна от целувката и издърпа блузата си над главата. Просто докосвайки голите ни гърди една срещу друга бе по-добре. Бе сякаш кожата ми искаше неговата кожа. Никога не съм се чувствала така.
Държахме се силно, и двамата дишайки тежко, ръцете ни заключени около нас, лица притиснати към рамото на другия, тежкото му дишане на врата ми.
- Нямаме време за повече. - прошепна той.
Кимнах, главата ми още бе на рамото му. Не е сякаш бях планирала още, но..
- Трябваше да докосна кожата си до твоята, защо?
- Ти си моята Нимир-Ра и аз съм твоят Нимир-Радж.
Отдръпнах се достатъчно да видя лицето му.
- Това не ми го обяснява.
Той хвана лицето ми в ръце, правейки сериозен очен контакт.
- Ние сме двойка, Анита. Легенда е сред леопардите, че може да откриеш перфектния партньор и от първия път, когато правите секс сте свързани, повече от брак, повече от закон. Винаги ще копнеем един за друг. Душите ни винаги ще се търсят една друга. Зверовете ни винаги ще ловуват заедно.
Би трябвало да ме изплаши, но не. Трябваше да ме ядоса, но не го направи. Трябваше да почувствам много неща, но всичко, което наистина чувствах, бе че той е прав и дори не исках да се опитвам да го разубедя в това.
- На Ричард наистина ще му хареса това. - каза Елизабет.
Мърл и Ноа за задържаха долу на колене и грубият жест нямаше как да не боли малко. Погледнах я.
- Благодаря, че ми напомни какво щях да правя, Елизабет. Разсеях се.
Отдръпнах се от Мика, пръстите ми проследих ръцете му надолу, сякаш не можех напълно да се пусна от него.
- Пуснете я, момчета. Тя е мой проблем, не ваш.
Те погледнаха към Мика, който кимна. Елизабет остана на колене, сякаш е несигурна какво да прави. Опита се да накара някой да и помогне да си стъпи на краката, но те я игнорираха и оставиха да се изправи сама.
Отне ми време да си сложа обратно сутиена, докато вървях към джипа си, кобура на раменете ми все още се поклащаше около талията ми. Сложих си го върху голата ми кожа и не бе комфортно, но не исках да губя време да си слагам ризата. Знаех какво щях да направя сега.
Вървях към джипа си и всички чакаха в мрака, докато отключвах вратата, преместих се на пътническото място, отворих жабката и извадих резервния пълнител с оловни куршуми. Започнах да нося резервен пълнител с оловни куршуми в джипа откакто попаднах на няколко коварни фей. Можеш да стреляш по фея със сребро цял ден и няма да направи кой знае какво. Но олово, те не харесват олово. Оловото също така си имаше и други употреби, защото нямаше да убие превръщач. Само сребро би го направило. Върнах се обратно към тях, извадих пълнителя в пистолета, докато вървях. Оставих пълнителя в джоба си, макар да не пасваше добре и заредих новия пистолет. Елизабет най-накрая започна да се оглежда притеснено, когато бях на две коли разстояние. Всички други вече щяха да са побягнали, но здравия разум не бе една от силните страни на Елизабет. Вече бях насочила оръжието към нея, когато много спокойно се приближих по-близо, когато тя каза: