Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
- Хей, аз нося грим. - казах.
Това го накара да се усмихне.
Возихме се отзад на лимузината с един от плъхолаците му каращ. Мърл и Зейн бяха отпред при шофьора. Мърл, защото запротестира всички ни да бъде разделени между хора, който не познава и Зейн, защото просто не вярвах напълно на Мърл, все още. Макар да нямах илюзии за това кой ще повече в двубой, ако се стигнеше до това. Ричард имаше върколак или двама, на който може и да заложа срещу Мърл, но имаше нещо плашещо относно бодигарда на Мика, нещо, което липсваше на всичките ми леопарди. Не безжалостност, а по-скоро цялостна практичност. Просто знаеш, че Мърл ще направи каквото е нужно, без колебание, без симпатия, просто бизнес. Когато ти самия работиш по този начин, започваш да разпознаваш това в другите хора и ги наблюдаваш от близо.
Всички лидери се возиха отзад в лимузината, което бе малко повече привързаност за мен, но ни позволи всички да говорим и никой изглежда да нямаше проблем с това. Не знам защо ме дразнеше, но бе така.
Рафаел бе висок, тъмен, красив и силен мексиканец. Говореше без следа от акцент или по-скоро звучеше все едно идва Мисури. Седеше срещу нас. Да, нас. Мика и аз седяхме срещу него. Не се държахме за ръце. Не си прехвърляхме дълги погледи. В действителност, странно, но веднъж далеч от другите леопарди се чувствах некомфортно около него. Може би бе обичайният ми дискомфорт след интимност. Но не бях сигурна, бе различно. Или може би колкото по-близко бяхме да видим Ричард, толкова повече си чудех, какво, по дяволите, правя. Наистина ли щях да кажа на Ричард, че имам нов любовник, друг превръщач? Скъсахме преди и се събрахме, но ако Ричард си помисли, че имам и друг постоянен любовник освен Жан-Клод, щеше да е краят. Не искам да бъде краят, макар част от мен да не ме напълно сигурна, че да излизам с Ричард е здравословно за никой от нас. Не бяхме наистина добре един с друг. Любовта понякога е такава.
Избутах настрана сериозните мисли и погледнах към последния член на малкото ни парти. Донован Рийс бе новият лебедов крал в града. Той бе около метър и осемдесет висок, макар да не можеше да се разбере, докато седи. Кожата му бе в онзи цвят на мляко и сметана на лицето, че красотата придобива, когато не си виждал слънце година-две, но Донован бе истинската работа. Той бе по-блед от мен, толкова блед, колкото Жан-Клод, но имаше малко розово по бузите му, като добре поставен руж. Почти можеш да видиш кръвта му да плува по кожата му, сякаш бе почти прозрачна.
Не само че изглеждаше жив, но много жив, сякаш не бива да бъде докосван.
Очите му бяха бледо синьо-сиви, който се променяха заедно с настроенията му като лятно небе, което не можеше да реши дали иска да бъде спокойно с пухкави бели облаци или да вали над главата ти. Той бе красив в един чист, почти смешен начин, сякаш трябваше да бъде в кампуса на колежа, някъде да се забавлява и пие бира.
Вместо това той идваше с нас в събиране на върколаци, когато той щеше да бъде единственият не-хищник. На ми звучеше като добра идея.
- Вие спасихте моите лебеди, мис Блейк. Една не умряхте сама, правейки го. Не можех да рискувам момичетата да дойдат, те са... - той погледна надолу към сплетените си ръце, после повдигна променящите си очи към мен. - Те са като вашия Натаниел -жертви.
- Натаниел е в моя джип с останалите ми хора в него. - казах.
Рийс кимна.
- Да, но формата на неговия звяр е хищник. Момичетата ми не са. Ако те изгубят контрол и се променят по време на срещата, ще бъдат храна.
- Съгласна съм с вас, г-н Рийс, но тази логика не важи ли за вас?
- Аз съм лебедов крал, мис Блейк, няма да променя формата си освен ако не поискам.
Да го поиска. Никога не бях чула някой да го казва така. Донован Рийс имаше лош случай на арогантност. Нямаше да го разубедя за това. Рафаел се бе опитал преди да дойда Мика никога не възрази. Бе много добър да остави говоренето на мен. Харесваше ми това в един мъж.
- Можеш ли да се биеш? - попитах.
- Няма да бъда бреме, мис Блейк, не се тревожете.
Тревожех се, защото можех да почувствам връзката му точно под кожата му. Почти можех да видя как се движи из плътта му. Той миришеше на месо и кръв, и топлина. Миришеше на храна. Била съм около превръщачи, който бяха плячка, но никога не осъзнавах, че можеш да разбереш от миризмата, че не е хищник. Знаех от нежната му миризма, че звярът на Рийс бе нещо меко и лесно за убиване. Нещо, което би се борило, но не и да ме нарани. Трябваше трудно да преглътна, опитвайки се да забавя пулса си, но той не се забавяше. Исках да падна на колене през него и подуша кожата му, да търкам лице срещу голата му кожа, докато късите ръкави на закопчаната му до горе риза не ме спрат. Бяла долна риза се показваше от горната риза на сини и бели ресни. Исках да разкъсам ризата, копчетата да фръкнат из въздуха, да извадя нож от нощницата на китката си и разрежа долната риза, разголвайки голите му гърди и стомах. Не бе ardeur, не бе секс, за което мислих. Исках да видя голия му стомах, да почувствам меката тъкан под устата си, зъбите си, да захапя...