Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Бях на пода, пълзейки към него и не помнех да съм стигнала до там. Спрях и се притиснах към краката на Мика.
- Не помня да съм напускала мястото си. Губи ми се време.
Мика постави ръце на раменете ми.
- Случва се, когато звярът ти те контролира, в началото. Първите няколко луни ще бъдат почти изцяло забравяни, докато не почнеш да приемаш спомени и това ще отнеме време.
Рийс се бе облегнал назад в седалката си, полунаведен, разкопчавайки колана си.
От толкова близо можех да видя или си помислих, че виждам какво бе нередно в космите на гърдите и стомаха му. Опитах се да се придвижа напред, но Мика ме задържа, ръце стиснали раменете ми. Протегнах ръка и можех да докосна с пръсти стомаха на Рийс. Лекото докосване на пръстите ми над кожата му го накара да спре да разкопчава колана и да ме погледне.
Не бе коса.
- Пера - казах нежно, - като пухът на малко пиленце, толкова меко.
Исках да прокарам ръце по повърхността, да търкам тялото си в перата и топлината на кожата му. Можех да чуя сърцето в гърдите му да тупти и тогава го погледнах, срещнах погледа му. Пулсът му бушуваше в шията му като заклещен и можех да почувствам страха му. Това единствено докосване на ръката ми, мекият ми замечтан глас го бе изплашил.
Ръцете на Мика обвиха врата и раменете ме и ме дръпнаха срещу тялото му с крака от двете ми страни. Той се обърна към мен, притискайки лице към моето и каза:
- Ссссшшш, Анита, ссссшшш.
Но бе повече от гладкия глас. Можех да почувствам звяра му да вика моя сякаш прокарваше ръката си през тялото ми, но по-силно. И докосването накара тялото ми да се стегне, да се подмокря. Собственият ми пулс бе в гърлото ми.
- Какво направи? - попитах без дъх.
- Гладът може да бъде превърнат в секс. - каза Мика.
- Нямаше да се храня. - казах.
- Кожата ти се нагорещи. Тялото си повишават температурата си точно преди да се променят като човек преди припадък.
Обърнах все, все още в ръцете му, наполовина притисната между коленете му.
- Помисли си, че ще се променя?
- Обикновено отнема седмици или поне до първото пълнолуние за първата смяна на вида. Но ти изглежда имаш проблеми по-бързо от нормално. Ако се промениш за първи път тук, не мисля, че нито Рафаел или аз ще успеем да те задържим да не разкъсаш Рийс.
- Първата промяна и много жестока - каза Рафаел, - и дори задната част на лимузина не предоставя много място за криене или бягство.
Рийс ме погледна само на инчове от мен, все още държана в ръцете на Мика, тялото му и знаех, че не е романтично. Държеше ме в случай, че разсейването със секс не проработеше:
- Тя е Нимир-Ра повече от година. - каза Рийс.
- Но все още човек, поне до скоро. - каза Рафаел.
Рийс ме гледаше още секунда-две, после каза:
- Много добре, имам рожденен белег във формата на лебед. Семейството ми знаеше от раждането ми какво съм предназначен да бъда.
- Чувал съм подобни неща - каза Мика, - но си мислих, че е легенда.
Рийс поклати глава:
- Много си е истинско.
Върна се на мястото си, закопчавайки ризата си от долу нагоре.
- Каспар имаше пера вместо коса. - казах.
- Бе ми казано, че ако живея достатъчно дълго това ще стане и с мен.
Имаше нещо в гласа му, което подсказваше, че не очакваше с нетърпение този прогрес.
- Не звучиш щастлив. - казах.
Погледна ме, до закопчавайки ризата си.
- Някога сте била човек, мис Блейк. Аз никога не съм бил човек. Бил съм роден лебедов крал. Отгледан съм да заема мястото си като техен крал от най-ранните си спомени. Нямам идея какво е. Настоях да отида в колеж и да получа научна степен, но може никога да не я използвам, защото да ходя от място на място грижейки се за другите лебеди ме прави много зает.
Останах в кръга на тялото на Мика, но напрежението ми си бе отишло.
- Видях първата си душа, когато бях на десет, а първият си призрак дори по-рано, Рийс. На тринайсет случайност вдигнах кучето си, което бе умряло. Никога не съм била човек, Рийс, повярвай ми.
- Звучиш тъжно заради това. - каза той.
Кимнах.
- О, да.
- И двамата трябва да приемете кой сте или ще направите себе си нещастни. - каза Рафаел.
И двамата го погледнахме и не мисля, че никой от нас не изглеждаше приятно.
- Дай ми седмица или две да се приема, че ще бъда коте. - казах.
- Не говоря за това, че ще ставаш истинска Нимир-Ра - каза Рафаел. - От първия път когато те срещнах, Анита, ти наполовина мразиш каквото си. Както Ричард бяга от своя звяр, така и ти от собствените си дарби.