Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
Това означаваше, че Бенджамин е издирвал Книгата на живота още преди средата на четиринайсети век, много по-дълго, отколкото Матю се интересуваше от нея.
— Решил, че може да я намери в библиотеката на оксфордски магьосник. Занесъл му подарък в замяна на книгата — месингова глава, която уж можела да прави предсказания. — На лицето на Хабърд се изписа тъга. — Винаги е жалко, когато видиш как толкова мъдър човек става жертва на суеверията. „Не се обръщайте към идоли, и излени богове не си правете“,* казал е Господ.
* Левит 19:4. — Б. пр.
Говореше се, че Жербер Орийак е притежавал точно такова чудодейно устройство. Преди си мислех, че Питър Нокс е членът на Паството, който се интересува най-много от Ашмол 782. Възможно ли бе Жербер да е бил в съюз с Бенджамин през всички тези години и именно той да е потърсил помощта на Питър Нокс?
— Оксфордският вещер взел главата, но не искал да се раздели с книгата — продължи Хабърд. — Десетилетия по-късно моят сир го проклел за двуличието му. Така и не открих името на вещера.
— Мисля, че е Роджър Бейкън. Алхимик, философ и вещер. — Матю ме погледна. — Бейкън някога е притежавал Книгата на живота и я наричал „истинската тайна на тайните“.
— Алхимията е една от многото суети на вещерите — с презрение подхвърли Хабърд. На лицето му се изписа безпокойство. — Децата ми казват, че Бенджамин се е върнал в Англия.
— Да. Наблюдавал е лабораторията ми в Оксфорд. — Матю не спомена, че Книгата на живота в момента се намира на няколко преки от същата тази лаборатория. Хабърд може и да беше негов внук, но това не означаваше, че му има доверие.
— Ако Бенджамин е в Англия, как ще го задържим настрана от Джак? — разтревожено попитах Матю.
— Джак ще се върне в Лондон. Моят сир не е по-добре дошъл там от теб, Матю. — Хабърд се изправи. — Докато е с мен, Джак ще бъде в безопасност.
— Никой не е в безопасност от Бенджамин. Джак няма да се връща в Лондон. — Тонът на Матю отново бе станал заповеднически. — Нито пък ти, Андрю. Още не.
— Справяхме се много добре и без твоята намеса — възрази Хабърд. — Малко е късно да решаваш, че искаш да господстваш над децата си като някакъв древноримски баща на фамилия.
— Paterfamilias. Невероятна традиция. — Матю се облегна удобно в стола си с чаша в ръка. Вече не приличаше на принц, а на крал. — Само си представи, един мъж има власт над живота и смъртта на жена си, децата, слугите, на всички приети в семейството му, и дори на близките роднини, които си нямат свой силен баща. Напомня ми донякъде онова, което ти се опитваше да постигнеш в Лондон.
Той отпи глътка вино. Хабърд изглеждаше по-смутен с всеки изминал момент.
— Моите деца ми се подчиняват доброволно — сковано изтъкна той. — Те ме почитат, както подобава на благочестивите.
— Ама че си идеалист — меко му се присмя Матю. — Знаеш кой е измислил paterfamilias, разбира се.
— Римляните, както казах — рязко отвърна Хабърд. — Образован съм, Матю, въпреки съмненията ти по този въпрос.
— Не те, а Филип. — Очите на Матю проблеснаха развеселено. — Сметнал, че на римското общество ще му дойде добре здравословна доза вампирска семейна дисциплина и напомняне за важността на бащата.
— Филип дьо Клермон носеше греха на горделивостта. Бог е единственият истински Отец. Ти си християнин, Матю. Несъмнено ще се съгласиш. — Изражението на Хабърд бе трескаво, като на истински вярващ.
— Може би — рече Матю, сякаш сериозно обмисляше аргумента на внука си: — Но докато Бог ни прибере при себе си, аз ще трябва да съм достатъчен. Независимо дали ти харесва или не, Андрю, в очите на другите вампири аз съм твой paterfamilias, главата на твоя клан, твоят главатар — наричай го, както си искаш. И всичките ти деца, включително Джак и другите безпризорни, които си приел, били те демони, вампири или вещици, са мои според вампирския закон.
— Не — поклати глава Хабърд. — Никога не съм искал да бъда част от фамилията Дьо Клермон.
— Няма значение какво искаш или не искаш. Вече не. — Матю остави чашата си и взе ръката ми.
— За да искаш верността ми, трябва първо да признаеш моя сир, Бенджамин, като твой син. А ти никога не би го направил — разярено заяви Хабърд. — Като глава на Дьо Клермон Болдуин приема сериозно честта и положението на фамилията. Той няма да ти позволи да се отделиш самостоятелно, като има предвид бича в кръвта ти.
Преди Матю да успее да отговори на предизвикателството му, Кора изкряска предупредително. Реших, че Джак трябва да се е събудил, и станах да отида при него. Непознатите помещения го ужасяваха като малък.