Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Да — отвърна Андрю и леко позеленя.
Матю го придърпа през масата, докато носовете им почти се докоснаха.
— И какво научи от онази единствена капка кръв?
— Истинското й име. Даяна Бишъп. Нищо друго, кълна се. Вещицата използва магията си, за да е сигурна в това. — От устата на Хабърд думата „вещица“ прозвуча мръсно и долно.
— Никога вече не се възползвай от защитния инстинкт на жена ми, Андрю. Направиш ли го, ще ти взема главата. — Матю го стисна още по-силно. — Предвид скверността ти никой вампир не би ме винил, ако го направя.
— Не ми пука какви ги вършите, когато сте насаме. Макар че други ще се заинтересуват, тъй като партньорката ти е явно бременна, а около нея няма никакъв намек или миризма на друг мъж. — Хабърд сви неодобрително устни.
Най-сетне разбрах въпроса на Матю. Тъй като бе взел съзнателно кръвта ми, за да търси моите мисли и спомени, Андрю Хабърд беше извършил вампирския еквивалент на това да гледа как баба му и дядо му правят секс. Ако не бях намерила начин да спра кръвта, така че да получи само поисканата капка и нищо друго, Хабърд щеше да надникне в личния ни живот и щеше да научи както собствените ми тайни, така и тези на Матю. Затворих очи, когато осъзнах пораженията, до които е могло да се стигне.
От куфара на Андрю се чу мърморене. Заприлича ми на шума, който чувам понякога по време на лекция, когато телефонът на някой студент иззвъни неочаквано.
— Оставил си телефона си на спикърфон — казах, заслушана в тихото бърборене. — Някой оставя съобщение.
Матю и Андрю се намръщиха.
— Не чувам нищо — рече съпругът ми.
— А аз нямам мобилен телефон — добави Хабърд.
— Тогава откъде идва този шум? — попитах аз и се огледах. — Някой да е пускал радиото?
— Единственото, което нося в куфара, е това. — Хабърд откопча месинговите закопчалки и извади нещо.
Бърборенето се засили и изведнъж прилив на сила разтърси тялото ми. Всяко сетиво се изостри и нишките, които свързваха света, внезапно побесняха, започнаха да се извиват и гърчат в пространството между мен и листа велум в ръцете на Андрю Хабърд. Кръвта ми отвърна на едва доловимите останки от магия по листа от Книгата на живота и китките ми пламнаха, когато слабата, позната миризма на плесен и векове изпълни стаята.
Хабърд обърна страницата към мен, но аз вече знаех какво ще видя там — преплетени алхимични дракони, чиято кръв изтичаше от раните им в съд, от който се издигаха голи бледи фигури. Илюстрацията представяше етапа от алхимичния процес след химическата сватба на лунната кралица и слънчевия крал — conception когато от единението на противоположностите, на мъжкото и женското, на светлината и мрака, на слънцето и луната се пораждаше нова и могъща субстанция.
След като седмици наред бях търсила в „Бейнеке“ липсващите листа на Ашмол 782, най-неочаквано се натъквах на един от тях в собствената си трапезария.
— Едуард Кели ми го изпрати през есента, след като заминахте. Заръча ми да не го изпускам от очи. — Хабърд плъзна листа към мен.
По-рано успяхме само да зърнем илюстрацията в двореца на Рудолф. По-късно двамата с Матю предположихме, че двете същества може би са всъщност огнедишащ дракон и уроборос. Единият наистина бе огнедишащ дракон, с два крака и криле, а другият бе змия, захапала опашката си. Уроборосът на китката ми се загърчи и цветовете му блеснаха. Изображението бе хипнотизиращо и сега, когато имах време да го разгледам добре, останах поразена от някои дребни неща — жадните изражения на драконите, докато се гледаха един друг в очите, почудата на лицата на потомците им, които се появяваха от съда, в който са се родили, поразителното равновесие между две така могъщи създания.
— Джак се погрижи рисунката на Едуард да остане непокътната, каквото и да става. Чуми, пожари, войни — момчето не позволи нищо да я докосне. Твърдеше, че принадлежи на вас, госпожо Ройдън — каза Хабърд, изтръгвайки ме от унеса ми.
— На мен ли? — Докоснах ръба на велума и единият от близнаците изрита силно. — Не. Принадлежи на всички ни.
— Но въпреки това ти имаш някаква особена връзка с нея. Ти си единствената, която я е чувала да говори — рече Андрю. — Много отдавна един подопечен ми вещер твърдеше, че листът май бил от първата книга със заклинания на вида му. Но един стар вампир, който минаваше през Лондон, ми каза, че листът бил от Книгата на живота. Моля се на Бог нито едно от двете да не е вярно.
— Какво знаеш за Книгата на живота? — гръмовно попита Матю.
— Знам, че Бенджамин я иска — отвърна Хабърд. — Така каза и на Джак. Но това не беше първият път, когато моят сир спомена книгата. Бенджамин я е търсил в Оксфорд много отдавна, още преди да бъде направен вампир.