Изкуството на лова

Грейнджър смръщи вежди.

— Предполагам, че притежаваш поне малко от нейната дарба — продължи Шехернан. — Какво ще кажеш? Поне частица от нея… Може би умение да търсиш разни предмети или пък да избягваш клопки? Сигурно си го смятал за късмет или интуиция.

Хората от отряда на Грейнджър, наречени Гробарите, често му го казваха. Дали ставаше дума за намиране на храна в Трепкав ручей, откриване на Удавници или бягството от онзи ансилорски вожд — интуицията никога не го бе подвеждала.

— Тези способности идват от някой от родителите ти — продължи Шехернан, — който ги е наследил от своите родители и така нататък за повече от триста години назад. Всичко това е довело до раждането на Янти, сляпо и глухо момиче от Ивънсроум, но достатъчно могъщо, за да смаже цяла гилдия телепати.

— Искаш да кажеш, че Янти е част от нечий план?

— Тя е резултат от триста години селективно кръстосване — отвърна Шехернан. — Търсените качества са били подбирани при всяко поколение, докато накрая се е родило дете, което да може да прави това, което прави тя.

Грейнджър усети, че го побиват тръпки.

— Познаваш ли родителите си, Томас Грейнджър?

— Спомням си ги — каза Грейнджър през зъби.

— Спомняш си простосмъртните — отвърна Шехернан. — Но съществото, което всъщност те е заченало, едва ли е имало човешки облик. Това е същото създание, което е заченало един или повече от прародителите ти. И така нататък.

Формоменителят?

— Преди близо триста години, когато крал Йонас избягал от геноцида на своя народ, формоменителят се изправил срещу него на една планинска пътека. Фиорел му направил предложение. В замяна на помощта, изразяваща се в това да осее дъното на океана с ичусаи, Фиорел се заклел, че ще върне унмерите на власт. И ето, че сега успя.

— Откъде знаеш всичко това?

Шехернан сплете пръсти под брадичката си и огледа Грейнджър с черните си очи.

— Вече много години търся някой, който да ми помогне за една особено трудна задача. Когато научих за съществуването на Янти, знаех, че тя е единствената, която би могла да го направи. Но опитите ми да я доведа в Пертика се провалиха.

— За какво ти е притрябвала?

— Искам да ми намери едно нещо.

— И тъй като не успя сам да я откриеш, прати мъртвешкия кораб да прибере мен, така ли? — Грейнджър се почеса замислено по челото. Търпеше бедствие в морето, когато — сякаш по поръчка — се бе появил онзи странен електрически кораб. После го откара далече на север, до архаична унмерска предавателна станция сред ледената пустош, където, сред купища иманярски находки, се натъкна на меча.

— Спасих ти живота — посочи Шехернан.

— Може би.

Магьосникът си позволи лека усмивка.

— А ето, че сега вече си мъртъв — продължи той. — Ходещ труп в енергоброня. Отвъд всякаква възможност за спасение. Не можеш да оцелееш без бронята или моя меч. И скоро аз ще властвам над ума ти.

— Готов съм да сключим сделка — заяви Грейнджър.