Тайните на Марсилия

Матеус се изсмя силно и погледна господаря си право в очите.

– Нали разбирате, ще можете да държите Филип на мушка.

Или поне няма да го изпуснете от очи... И без лоши шеги, да не стреляте по мен, за да се отървете... Разбрано, нали? Когато превземат барикадата, ще ви покажа как работя.

Матеус си тръгна. Бързаше да се намеси и с това да обърка нещата. Вървеше по улица "Гринян", после щеше да продължи по улица "Сен Фереол" и да се присъедини към разотиващите се работници. На тротоара забеляза двама мъже, които разговаряха оживено. Позна Мариус и Филип.

"Почакай, почакай – прошепна той, – ще те принудя да се биеш с нас "

Мариус молеше Филип да не се компрометира повече. Говореше за сина му, за общото им щастие. И тъй като брат му правеше нетърпеливи жестове, той извика:

– Е, добре, така да бъде! Да не говорим за нас. Не виждаш ли, че въстанието, което се подготвя, не може да успее. Желанието на един патриот трябва да бъде да прекрати кръвопролитията, когато борбата вреди на общите интереси. Мисля, че аз по-добре служа на родината от теб, като проповядвам мир.

– Опитаха се да убият братята ни – отвърна тихо Филип, – трябва да отмъстим за тях. Не ние започнахме. Искаш ли да ти кажа каква е истината? Не искаме буржоазна република; искаме си наша република, на народа... Не казвай нищо, безполезно е. Ако народът се бие, и аз ще се бия.

– Но, нещастнико, ти се погубваш, погубваш и приятелите си, окуражаваш ги с твоето присъствие, водиш ги към сигурен затвор... Спомни си какво ти каза господин Мартели.

Повече от четвърт час Мариус с мрачен израз на лицето и пламенен поглед убеждава брат си, който почти не го слушаше. Изведнъж Филип го хвана за ръката и го накара да замълчи. Чуваха се изстрели от долния край на улица "Сен Фереол".

– Чуваш ли? – възбудено попита той. – Стрелят по невъоръжени хора, които търсят справедливост! И искаш да гледам всичко това спокойно, искаш да бъда подлец.

Направи няколко крачки, после се обърна и добави по-меко:

– Ако ме убият, бди над Жозеф... Сбогом!

Мариус го настигна.

– Идвам с теб – заяви спокойно той.

Двамата младежи се спуснаха бързо по улица "Сен Фереол". Когато стигнаха до улица "Вакон", чуха стрелба и тръгнаха по улица "Рим". Оказаха се в разгара на битката.

Матеус, който се бе присъединил към работниците, започна да зове за мъст по-силно от останалите. Така около него се образува група от най-възторжените, която тръгна надолу по "Сен Фореол, пеейки "Марсилезата", а на ъгъла на улица "Пизансон" се спря за миг, за да изслуша Матеус, който вдигна ръка и поиска тишина.

– Приятели мои – започна той – глупаво е да пеем, трябва да действаме... Ако обикаляме така улиците, ще срещнем войници, които ще ни избият или натикат в затворите.

Някой от тълпата нададе гневен вик.

– Да отмъстим за нашите братя! – продължи Матеус. – Кръвта иска кръв.

– Да, да! – изреваха работниците. – Да направим барикади! На барикадите!