Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Повечето хора бяха облечени с бели и сини блузи. Мяркаха се няколко ярки женски поли. Отдалече се забелязваха черните палта и тъмните дрехи на онези, на които народът явно се подчиняваше. Тълпата се спускаше със заплашителен грохот по "Канбиер", минаваше покрай къщите като река с разноцветни отблясъци.
В първите редици, сред група от работници, вървеше Филип с високо вдигнато чело, решителен и твърд. Носеше черен редингот, закопчан догоре, стегнат в кръста като военна униформа. Чувстваше се готов за боя, който очакваше и желаеше. С ясен поглед, със свити устни, той не проронваше нито дума. Около него работниците, бледи и мълчаливи, го поглеждаха от време на време и сякаш чакаха заповедите му.
Колоната тръгна по улица "Сен Фереол". Последва леко вълнение. Спря за минута-две, после отново потегли. Цялата улица до площада беше пуста; няколко собственици на дюкяни затвориха магазинчетата си; от прозорците поглеждаха хора; цареше мъртва тишина, нарушавана само от тежките стъпки на тълпата.
Насред пустата улица работниците от първите редици забелязаха в края на странична уличка дребен и хилав мъж, който чакаше колоната. Когато Филип мина покрай него, позна брат си. Мариус застана зад него, без да каже нещо, и тръгна спокойно с разбунтувалите се работници. Двамата братя се погледнаха. Човек би си помислил, че не се познават.
Човешкият поток продължи така до площад "Сен Фереол".
Там, на няколко метра от площада, военен кордон затваряше улицата. Тълпата беше без оръжие, а щиковете на войниците блестяха на слънцето. Гневен шепот се понесе от първите редици и бързо стигна до другия край на колоната – чак до "Канбиер". Работниците споделяха тихо, че искат да ги убият, че ще бъдат обкръжени от войниците и че демонстрацията е била разрешена само за да могат по-лесно да ги унищожат.
Докато ропотът растеше, четирима делегати излязоха от редиците и поискаха да влязат при правителствения комисар, както бе уговорено предната вечер. Едва се бяха скрили зад строените войници, когато се случи нещо непоправимо, довело до кървави последици.
Краят на колоната, до която бяха достигнали думите "въоръжена войска", "щикове" и "убийство", сигурно помисли, че работниците от първия ред са избити. Започна да напира яростно. Подчинила се на неудържимия натиск, групата около Филип пристъпи няколко крачки напред. С ръце, кръстосани пред гърдите, за да покажат, че нямат намерение да нападат, а просто се подчиняват на натиска, работниците се оказаха пред войниците. Като видя да се приближават, един офицер изпадна в паника и внезапно даде заповед на войниците да насочат щиковете. Лъскавите и остри оръжия се обърнаха срещу народа.
Последва отчаян опит за отстъпление. Филип и приятелите му се спуснаха назад, като се опитваха да спрат огромната тълпа, която ги тласкаше към смъртта. Но през тази жива стена не можеше да се премине, тя бе като каменна. Това неминуемо доведе до фаталното доближаване на работниците до върховете на щиковете, които войниците държаха, без да помръдват. Те видяха тези върхове пред гърдите си, почувстваха как постепенно навлизат в плътта им.
Докато генералът, който командвал войските, правел отчаян жест и давал заповед да се вдигнат нагоре щиковете, разправят, че ясен глас извикал от площад "Сен Фереол": "Прободете ги, прободете тези негодници!" И по прозорците на съседните аристократични къщи добре облечени господа ръкопляскали при вида на потеклата народна кръв, сякаш били на спектакъл, развеселени от шегите на някой актьор.
При нанасянето на първите удари с щикове ужасените работници закрещяха яростно. Тълпата, която дотогава бе стояла мълчаливо, обезумя, като видя, че я атакуват, без да са я предупредили, както бе редно. Тя разполагаше само с юмруци, за да се брани от заплашващите я пушки.
Филип не бе ранен благодарение на Мариус, който го задържа и му попречи да се впусне напред със свити юмруци. Няколко работници около него бяха леко засегнати. Само един бе пронизан в ръката. Последваха заканителни жестове от страна на ревящата тълпа хора, размахали ръце високо над главите си.
По заповед на генерала войниците бяха прибрали щиковете и отстъпваха крачка по крачка. Но тълпата внезапно бе спряла; даваше си сметка, че е без оръжие. През цялата колона премина тръпка, после хората внезапно се разпръснаха по съседните улици с викове: "Мъст! Мъст! Убиват нашите братя!"