Пътят на Патриарха

Гарет я погледна, поклати глава и попита:

— Нима глупавата му игра изисква толкова тежко наказание?

— Той си призна, че е убил лейди Елъри — обади се Кейн.

Гарет потрепна при тези думи, а Кристин извика:

— Какво? Лично ще убия псето!

— Няма да го убиеш — изрече Гарет. — Все още има обстоятелства, които трябва да се изяснят.

— Обстоятелства по собствените му признания — изрече Кристин.

— Аз съм защитник на справедливостта, нали така, магистър Кейн?

— Да, така е.

— Тогава нека проведем разследване по този въпрос, за да разберем къде е истината.

— И тогава да убием кучето — изрече Кристин.

— Ако е оправдано — отвърна Гарет. — Само ако е оправдано.

Гарет не го изрече и знаеше, че Кейн е разбрал, но се надяваше да не се стига до това.

Точно бе чул доклада от Вааса, където войниците му бяха отседнали в Палишчук, и направи знак на иконома да доведе командира на гарнизона на Хелиогабалус, откъдето през последната десетдневка идваха обещаващи новини. Но за удивление на Гарет, лейди Кристин и отец Дугалд, които стояха с него в покоите, не войник от армията на Кървав камък влезе през вратите.

Беше скандален мрачен елф, чиято плешива глава сияеше на утринната светлина, преминаваща през множеството прозорци на замъка. С шапка в ръка, чието гигантско перо се поклащаше при всяка стъпка, Джарлаксъл се усмихна широко, докато се приближаваше.

Стражите от двете страни на вратата настръхнаха и се наведоха напред, готови да се хвърлят върху мрачния елф при една дума от техния крал.

Но такава не последва.

Ботушите на Джарлаксъл тракаха шумно, докато се движеше по застланата с дебел килим пътека.

— Крал Гарет — изрече той, щом се приближи до платформата, която държеше троновете и се наведе в нисък поклон. — Дамара наистина е по-топла сега, когато сте отново у дома си.

— Що за смешник си ти? — извика лейди Кристин, очевидно не по-малко изненадана от Гарет и Дугалд.

— Огромен, ако се вярва на слуховете — отвърна Джарлаксъл.

Тримата размениха погледи за секунди.

— Да, знам — добави Джарлаксъл. — Вие им вярвате.

Страхувам се, че това е проклятието на живота ми.

Зад мрачния елф от далечната страна на килима пристигна икономът заедно с куриера от Хелиогабалус.

Прислужникът се спря изведнъж и се огледа объркано, щом забеляза елфа.

Гарет кимна, разбирайки, че Джарлаксъл е използвал малко магия, за да се промъкне през преддверието — стая, която би трябвало да е защитена. Ръката на Гарет се пресегна към прибрания в ножницата дълъг меч, Кръстоносеца, свещено острие, което съдържаше в благословения си метал могъщ дуеомер за разваляне на заклинания.

Един поглед от краля, отправен към заекващия иконом, отпрати препъващия се прислужник извън залата.