Пътят на Патриарха

— Да ти дам ли меча ти и да те убия в битка, за да завоювам Вааса по право? — попита Гарет и Ентрери се усмихваше на всяка дума.

— А ако аз те убия?

— Моят бог няма да го позволи.

— Трябва да вярваш в това, нали? Но, моля те, угоди ми. Нека да кажем, че се срещнем в битка и аз победя.

Според твоите разсъждения по този начин аз ще стана законният крал на Ваа… о, чакай. Сега разбирам. Няма да е достатъчно, защото ми липсва правилното потекло.

Каква хитра система си имате. Ти и всички останали самопровъзгласили се кралски особи на Фаерун. Според вашите условия само вие сте крале и кралици и лордове и благородни дами. Само вие имате значение, докато селяните се търкалят и коленичат в калта, и тъй като сте „законни“ в очите на този или онзи бог, селянинът не може да се оплаква. Трябва да приеме злочестата си съдба и да се наслаждава на несгодите си със знанието, че служи на законния крал.

Челюстта на Гарет се стегна и той стисна зъби, докато продължаваше да се взира в Ентрери, без дори да мигне.

— Трябваше да оставиш Кейн да ме убие в замъка.

Счупи огледалото, крал Гарет. Веднага ще се почувстваш по-красив.

Гарет го гледа още известно време, после отиде до вратата на килията, на която бяха застанали завърналите се стражи. Зад тях стоеше магистър Кейн и се взираше в Ентрери.

Ентрери го забеляза и направи излишно подчертан поклон.

Гарет мина покрай двойката и продължи по коридора, а тежките му ботуши затропаха по каменния под.

— Предполагам, че ти се иска да ме беше убил — обърна се към Кейн Ентрери. — Разбира се, все още можеш.

Чувствам вибрациите на демоничното ти докосване.

— Не съм ти съдия.

— Само екзекуторът ми.

Кейн се поклони и напусна. Гарет беше напуснал тъмниците и магьосникът го настигна точно когато приближаваше личните си покои.

— Чу ли го? — попита Гарет.

— Умен е.

— Нима греши чак толкова?

— Да.

Простичкият отговор спря Гарет и го накара да се обърне към монаха.

— В моя орден рангът се получава чрез постижения и двубои — обясни Кейн. — В кралство с размерите на Дамара и град, толкова голям, колкото Кървав камък, такава система ще предизвика анархия и ужасяващо страдание. На такова ниво, това е пътят на орките.

— И затова имаме кралското потекло?

— Това е един начин. Но би бил безсмислен, ако ги нямаше героичните дела. В най-мрачните часове на Дамара, когато властваше Зенги, Гарет Драконоубиец излезе напред.

— Мнозина го направиха — отвърна Гарет. — Ти го направи.

— Аз следвах крал Гарет.

Гарет се усмихна благодарно и сложи ръка на рамото на Кейн.

— Титлата те държи толкова здраво, колкото ти я държиш — каза Кейн. — Не е лесна задача да носиш отговорността за цяло кралство на раменете си.

— Има времена, когато се страхувам, че ще се превият и ще се пречупя.