![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Небето започваше да просветлява...
Карол Ганц виждаше това през армираното стъкло над главата си. Пами! О, горкото... После се сети за Рон. За всичките си вещи. Парите, жълтата раница...
Мислеше най-вече за Пами.
Нещо я бе събудило. Какво ли?
Болката в китката? Пулсираше ужасно. Карол се изправи леко...
Стаята отново се изпълни с дълбокия звук на орган и пеенето на хор.
Това я бе събудило. Музиката. Църквата не беше изоставена. Горе имаше хора! Карол се изсмя на себе си. Някой щеше...
Тогава си спомни за бомбата.
Надзърна иззад шкафа. Бомбата беше все още там. Подаваше се от ръба на масата. Изглеждаше зловещо - истинска бомба, оръжие за унищожение, не като лъскавите играчки, които гледаме по филмите. Изтъркано тиксо, изкривени жици, мътен бензин... Може би пък беше само имитация. На усилващата се дневна светлина не изглеждаше толкова страшно.
Музиката стана по-силна. Беше точно над нея. Скърцане и глъчка - хората ходеха по старите сухи дъски. От цепнатините по тавана започна да се ръси прах.
Пискливите гласове замлъкнаха по средата на куплета. И отново запяха.
Карол затропа с крака, но подът беше бетонен, стените - тухлени. Опита се да изкрещи, но звукът бе заглушен от тиксото на устата ѝ. Репетицията продължи. Тържествената, оглушителна музика изпълни мазето.
След десетина минути борба Карол се свлече изтошена на пода. Погледна бомбата. Беше станало по-светло и циферблатът се виждаше по-ясно.
Карол присви очи.
Циферблатът! Не беше имитация. Стрелката бе нагласена на 6:15.Часовникът показваше 5:30.
Карол се свря зад шкафа и започна да блъска металните му стени с коляно. Но слабите звуци, които издаваше, моментално потъваха в бодрите трели на „В небето се носи малка колесница“.
Част четвърта
ДО КОКАЛ
Само едно не могат боговете:
да върнат времето назад.
Аристотел
27.
Неделя, 5:45 - понеделник, 19:00
Събуди го някаква миризма. Както много често се случваше.
И както много други сутрини, Райм не отвори веднага очи, а се опита да разпознае миризмата.
Миризма на изпаряваща се утринна роса? На мити улици? На мокра мазилка? Опита се да подуши Амелия Сакс, но не успя.
Мислите му полетяха напред. На какво му миришеше? На сапун? Не.
На някой реактив от импровизираната лаборатория на Купър?
Не, тези вече му бяха познати.
Миришеше на... А, да... на маркер.
Той отвори очи и след като се увери, че Сакс не го е изоставила, се вгледа в обърнатия наопаки постер на Моне. Ето откъде миришеше. Горещият влажен въздух на августовската утрин бе изкарал миризмата от хартията.
*познания по криминология
*вероятно има досие
*разбира от пръстови отпечатъци
*пистолет - „Колт“, калибър 0.32
*използва необичайни възли
*обича старите неща
*нарекъл една от жертвите „Хана“
*основни познания по немски
*харесва подземията
Стенният часовник показваше 5,45. Райм върна очи към таблицата. Виждаше я много добре - призрачнобяла върху по-тъмната стена. Светлината бе достатъчна, за да различи повечето букви.
*раздвояване на личността
*свещеник, социален работник, политик
*необичайно износени обувки - чете много (?)
*слушал как се чупи пръстът на жертвата
*оставил скелет на змия като подигравка за следователите
Соколите се бяха събудили. Откъм прозореца се чуваше пляскане на крила. Райм отново погледна таблицата. Едно време държеше в кабинета си десетина такива листа с характеристиките на извършителите на основните случаи, по които работеше. Спомни си как обикаляше, как ги гледаше, как се опитваше да си изгради представа за престъпниците.
Частички от боя, кал, цветен прашец, листа...
*стара постройка, розов мрамор
Спомни си за хитрия крадец на бижута, когото бяха заловили с Лон преди десет години. В централното управление престъпникът спокойно заяви, че никога няма да успеят да открият плячката от предишните обири. Предложи им да им каже срещу по-мека присъда.
„Е, имахме някои трудности да открием скривалището“ - отвърна Райм.