Английският шпионин [bg]

— Наистина ли трябва да използвате тези дъгови лампи? Той и без това никъде няма да отиде.

— Кой пита? — отговори с въпрос един от детективите.

— МИ6 — каза тихо Келър. Това беше първият път, когато той се представяше като служител на Секретната служба на Нейно Величество, и ефектът върху аудиторията му беше мигновен.

— Трябва да видя някакъв документ за самоличност — заяви детективът.

Кристофър посочи към хеликоптера в края на залива и каза:

— Това е моят документ за самоличност. А сега направете каквото ви бе казано и изключете проклетите прожектори.

Един от униформените служители изгаси дъговите лампи.

— Сега кажете на полицейските патрулки да изключат сигналните си светлини.

Същият униформен служител предаде заповедта по радиостанцията си. Габриел погледна към вилата и видя сините светлини да угасват. После се втренчи в лежащия в краката му труп.

— Къде го намерихте?

— Вие също ли сте от МИ6? — попита цивилният детектив.

— Отговорете на въпроса му — каза рязко Келър.

— Беше в края на водата.

— Риба ли е ловял? — попита Алон.

— Откъде знаете?

— Случайна догадка.

Детективът се обърна и посочи към скалите.

— Стрелецът е бил там. Открихме двайсет гилзи. — Погледна към трупа. — Очевидно е, че повечето от тях са попаднали в целта. Той вероятно е бил мъртъв още преди да падне във водата.

— Някакви свидетели?

— Никой не си е предложил услугите.

— Има ли отпечатъци от стъпки край гилзите?

Детективът кимна утвърдително.

— Този, който е стрелял, е носел туристически обувки.

— Какъв размер?

— Малък.

— Дали е била жена?

— Възможно е.

Без да каже нито дума повече, Габриел поведе Келър по пътеката към вилата. Те излязоха през френските прозорци на терасата. Холът на Алон бе превърнат в полеви команден пункт. Разбитата входна врата висеше на едната панта и през отвора той видя още два трупа, лежащи на алеята за автомобили. Един висок детектив се приближи и се представи като инспектор Фрейзър. Габриел пое ръката на детектива, но не се представи. Не го направи и Кристофър.

— Кой от вас е от МИ6? — попита инспекторът.

Алон погледна към Келър.

— А вие? — обърна се към Габриел детективът.

— Той е приятел на службата — отговори Кристофър.

Презрението на детектива към нередовните служители се изписа ясно на лицето му.

— Имаме четирима мъртви, за които знаем — заговори той. — Един в заливчето, двама пред къщата, а четвъртият е на крайбрежната пътека. Бил е улучен веднъж в гърдите и веднъж в главата. Не е имал възможност да извади пистолета си. Тези на алеята за автомобили са простреляни многократно — като мъжа в заливчето.