По следите на злото [bg]

— Уискито не върви с бургери — отвърна Хънтър.

— Да, така е — съгласи се Гарсия. — Тогава си избери нещо друго. Нещо, което да ти помогне да се отпуснеш поне малко.

— Добре — отстъпи Робърт. — Ще си поръчам… чаша вино.

— Така е по-добре. Бяло или червено?

— Червено.

— Червено да бъде.

Сервитьорката се върна при масата им.

— Е, решихте ли вече?

— Аз ще пия бира — отговори Гарсия. — Каквато и да е, но той иска червено вино.

— Добър избор — каза сервитьорката и отново се усмихна на Хънтър. — Някакви предпочитания? Имаме доста добра селекция от долината Напа, включително малбек, зинфандел и каберне совиньон, но любимото ми е пино ноар, което получихме миналия месец. Леко е, но в същото време много ароматично и изумително пивко.

— Добре — каза Хънтър.

Сервитьорката взе и поръчката им за вечеря — чийзбургер и пържени картофи за Гарсия и само чийзбургер за Хънтър.

— Знаеш ли как е Трейси? — осмели се да попита Карлос.

Хънтър отмести поглед встрани за момент.

— Както се очакваше — отговори той — психически ще й отнеме известно време да се оправи. Тя беше много близка с родителите си, особено с майка си, но ще се възстанови. Трейси е много силна жена. Необходимо й е време, но добрата новина е, че няма да вижда онези образи в кошмарите си.

— Това е хубаво.

Хънтър се съгласи, като кимна.

Сервитьорката донесе питиетата им. Гарсия отпи от бирата, но Хънтър не докосна виното си.

— Робърт — рече Карлос, който забеляза тъгата в очите на партньора си. — Казвал съм ти го и преди и ще го повторя още хиляда пъти. Ти не си виновен за нищо от това, знаеш го, нали?

— Да, знам — отговори Хънтър и най-после отпи малка глътка вино. — Дори да се бях опитал да предугадя хода на Лушън и да се досетя, че той ще стори зло на някой близък до мен… някой, на когото държа, щях да реша, че това ще бъде Трейси, не родителите й. Както ти казах, дори не ги познавах и не ги бях виждал. Не бих ги включил в кръга на близките ми хора. И дори да се бях досетил какво ще направи Лушън, той щеше да намери друг начин да ми отмъсти.

— Трейси е не само силна жена, Робърт. Тя е и много интелигентна и трезвомислеща. Вярно, в момента страда, но това е разбираемо. Скоро ще се съвземе и когато го направи, няма да те обвинява. Трейси е достатъчно умна, за да го разбере. Само и дай време.

Високата тъмнокоса сервитьорка заведе един афроамерикански господин на съседната маса и после се обърна към Хънтър.

— Е, как е виното?

— Фантастично — отговори той. — Благодаря за съвета.

— Поръчката е готова — извика някой през прозорчето на кухнята.

— Мисля, че е вашата поръчка, момчета. Ей сега ще я донеса — каза сервитьорката и се върна след по-малко от трийсет секунди. — Заповядайте, чийзбургер и пържени картофи и само чийзбургер.

— Защо не дойдеш да поседиш с Ана и мен тази вечер? — попита Гарсия, когато започнаха да се хранят. — Може да гледаме някой филм, но пак е по-добре, отколкото да си сам.

— Може би някой друг път — отговори Хънтър и остави бургера си, след като отхапа само два залъка. — Но може да се върна тук за концерта.