Гробовни тайни [bg]

— Не си въобразявайте, че ще излезете от цялата тази история като герой, доктор Хънтър. Уверявам ви, че няма да го допусна!

— Не разбирам за какво говорите.

— Говоря за… за голословните изявления, които правите. Че Джером Монк е невинен, а някакъв полицай е изфабрикувал улики срещу него! Да не би наистина да си въобразявате, че някой би повярвал на това?

— Това не са мои изявления. Освен това не съм казал…

— Преди няколко дни Монк уби беззащитен човек и за малко да отнеме живота на двама полицейски служители. Или може би сте забравили това?

Бодна ме чувство на вина.

— Не можех да…

— Госпожица Келър, която е бивш консултант на полицията, се бори за живота си по негова вина и все пак вие сте твърдо решен да оправдаете един осъден изнасилвач и убиец! За никого не е тайна, че хората около вас редовно си патят, доктор Хънтър, но въпреки това не очаквах от вас такова безразсъдство.

Трябва да съм се изправил в леглото, макар че не си спомням. Усетих как главата ми пулсира от гняв.

— Не се опитвам да оправдая никого, просто разказвам това, което се случи.

— О, да, и Монк взел, че изпаднал в „пристъп“ точно пред вас! И на вас изобщо не ви хрумна, че може да го е направил нарочно? Че вече е успял да заблуди лекаря на затвора, че е получил инфаркт?

— Това, което видях, не беше симулация. Освен това и симптомите на инфаркт са били истински, просто той ги е предизвикал нарочно. Има разлика между двете неща.

— Моля да ми простите, но не мога да бъда толкова лековерен като вас, доктор Хънтър. Очевидно е, че Монк се е опитал да ви манипулира. Разказал ви е тази небивалица и след това ви е пуснал да си отидете с надеждата, че ще направите точно това! — възкликна той и плесна с ръкавиците по крака си. — Имате ли представа каква вреда би могла да нанесе тази история?

— На вашата репутация, искате да кажете?

В момента, в който го казах, съжалих, че си изпуснах нервите. Светлите очи на Симс за малко да изхвръкнат от орбитите си. Ръката, която държеше ръкавиците, се изви и за миг си помислих, че ще ме удари. Но когато заговори отново, гласът му беше равен.

— Моля да ме извините, доктор Хънтър. Може би трябваше да изчакам известно време, преди да дойда да ви видя — каза той, докато слагаше ръкавиците си. — Надявам се, че ще помислите върху думите ми. Да не забравяме, че двамата сме на една и съща страна и не трябва да позволим различията пи по професионални въпроси да застават между нас. Хората имаха склонност да говорят, без да мислят. Много добре знам колко е трудно да получиш работа като консултант на полицията.

Докато говореше, лицето му бе съвсем безизразно. Като че ли ръкавиците не бяха достатъчна преграда срещу заразите, та Симс използва ръкава на палтото си, за да избута завесата.

Продължих да я гледам, докато тя все още се полюшваше. Шумът от отдалечаващите се стъпки се сля с шума в болницата. Какво, по дяволите, означаваше всичко това? Бях толкова уморен, че въобще не ме бе грижа.