Гробовни тайни [bg]

Намекът беше съвсем ясен, но аз се поколебах.

— Доктор Хънтър!

Беше гласът на Софи. Обърнах се, колкото и да е странно, с надеждата да я видя оздравяла като по чудо. Но по коридора към мен вървеше друга жена. Лицето й бе подпухнало от плач, затова ми трябваше известно време да разпозная сестрата на Софи.

Точно щях да я попитам как е сестра й, но тя заговори преди мен:

— Какво правите тук?

Цялата трепереше, стискаше носната си кърпа така силно, че кокалчетата на ръцете й бяха побелели.

— Исках да разбера как е Софи…

— Как може да е? Сестра ми лежи в интензивното отделение! Отвориха черепа й, ето как е! — Тя сгърчи лице. — Може да има мозъчни увреждания или, или…

— Съжалявам…

— Съжалявате? Как смеете да говорите така? Обещахте да се грижите за нея! Исках да я взема в дома си, където щеше да е на сигурно място. Вместо това, тя… тя…

Жената се обърна към медицинската сестра:

— Не искам този човек да се доближава до сестра ми! Ако се появи отново, в никакъв случай не го пускайте при нея!

Тя се извърна и тръгна бързо надолу по коридора. Сестрата ме погледна смутено.

— Съжалявам, но тя е най-близкият й роднина…

Кимнах. Нямаше какво повече да правя тук. Тежката врата на интензивното отделение безвъзвратно се затвори зад мен и аз се отправих към другата част на болницата.

Исках да видя още един човек, преди да си тръгна.

Препращаха ме от едно отделение в друго, докато най-накрая успях да открия Крос. В първия момент помислих, че спи. Очите й бяха затворени и аз, като истински страхливец, изпитах облекчение. Но когато доближих леглото й, тя ги отвори и впери поглед право в мен.

Изглеждаше ужасно. Косата й бе залепнала за черепа, лицето й бе още по-подуто и изранено от това на Софи, някакви ужасни жици и винтове държаха челюстта й затворена.

Сега, когато застанах пред нея, не знаех какво да й кажа. Стояхме така и се гледахме, после тя се пресегна и взе от нощното шкафче един тефтер. Написа нещо в него и го обърна към мен.

Не съм толкова зле, колкото изглеждам. Морфинът е страхотно нещо.

Ако някой ми беше казал, че в този момент ще мога да се разсмея, нямаше да му повярвам, но точно така стана.

— Радвам се.

Написа още нещо и отново обърна листа към мен.

Софи???

— Излезе от операция — казах аз, като старателно си подбирах думите. — В момента е в интензивното отделение.

Последва ново писане.

Милър е в съзнание. Сестрата каза, че пуска мръсни шегички.

Усмихнах се. Това беше първата добра новина от много време насам.

— Това е чудесно — поех си дълбоко въздух и продължих: — Виж, аз…