Гробовни тайни [bg]

Разтрих гърба си. Всичко ме болеше, а мускулите ми се бяха схванали от пътуването. Тръгнах по пътеката, вече напълно разбуден. Къщата тънеше в мрак. Пердетата бяха спуснати, както ги бяхме оставили, когато набързо излязохме, и така изглеждаше, сякаш никой не живее в нея. Щях само да взема багажа си и да си тръгна. Никак не ми се искаше да шофирам, но не ми беше удобно да остана тук сам. Знаех, че Софи няма да има нищо против, но не ми се струваше редно.

Стигнах до входната врата и изведнъж се сетих, че нямам ключ. За всеки случай опитах да я отворя, но беше заключена; Милър или Крос се бяха погрижили за това предишната нощ. Облегнах се на вратата, чувствайки се абсолютно безсилен. След това си спомних за резервния ключ, който Софи държеше в пещта. Ключалката беше сменена, но се надявах, че тя бе сложила новия на същото място. Моля те, Господи, дано е така.

Минах по обраслата пътека и пред мен се изправи порутената тухлена постройка. На фона на смрачаващото се небе скелето приличаше на бесилка. Отключената врата на пещта изскърца, когато я отворих, после опипом намерих ключа на лампата. Натиснах го няколко пъти, но изглежда крушката беше изгоряла. Страхотно. Имах фенерче в жабката, но, разбира се, ключовете от колата бяха в къщата, миналата нощ ги бях оставил там в бързината.

Подпрях вратата с един камък, за да стои отворена, и влязох вътре. Светлината от залязващото слънце беше достатъчна, за да мога да различа съдовете, наредени по полиците, които силно напомняха на реликви в стара гробница. Тухлата, зад която Софи криеше резервния ключ, се намираше близо до централната част на скелето. Тухленият прах и мирисът на влажен гипс дразнеха гърлото ми. Усетих и друга миризма, остра и позната, но в този момент нещо изхрущя под ботушите ми. Когато очите ми привикнаха с тъмнината, видях, че целият под бе посипан със счупена керамика. Умореният ми мозък все още обработваше тази информация, когато се сетих на какво мирише.