Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Гробовни тайни [bg]
Гробовни тайни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гробовни тайни [bg]

Электронная книга - «Гробовни тайни [bg]». Краткое содержание книги:

На пръв поглед можеше да е какво ли не — камък или дори възлест корен, докато не погледнеш отблизо. От мократа пръст стърчаха костите на човешка ръка. Откриха заровеното в тресавището тяло преди десет години. И решиха, че е дело на психопата изнасилвач Джером Монк, известен с манията си да убива тийнейджъри. Оставаше само да открият последните две жертви. Но търсенето приключи без резултат. А и след като Монк бе прибран до живот зад решетките, никой не виждаше смисъл да проучи внимателно случая. За живите — Дейвид Хънтър и останалите от екипа, животът продължи. А мъртвите останаха неоткрити, запазили своите ужасни гробовни тайни. Сега обаче кошмарната истина започва да изплува. Монк е избягал от затвора и по всичко личи, че е набелязал за свои следващи жертви всички от злополучния екип отпреди десет години. Подмамен да навлезе сам в тресавището от отчаян зов за помощ, Дейвид Хънтър осъзнава, че нито сегашните, нито събитията от миналото са такива, каквито изглеждат. И с всяко ново прозрение, с всяка следваща стъпка навътре в блатистата местност той открива истината за ужасяващи престъпления, родени от болен ум, който като че ли не е Джером Монк.
1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 130
Перейти на страницу:

А ако не е там, би могъл да е къде ли не.

Нейсмит прехвърли крак върху крак и доби делово изражение.

— Е, ще ми кажеш ли какво се случи?

Знам, че вече бе научил най-важното, но му разказах всичко от самото начало. Той ме изслуша, без да ме прекъсва. Изражението му не се промени дори когато му разказах за поведението на Монк и за твърдението му, че е бил несправедливо обвинен от някакъв полицай. Когато свърших, той въздъхна дълбоко.

— Каква част от всичко това е истина според теб?

Вече ми беше трудно да преценя. Бях изморен, силно разтревожен и цялото тяло ме болеше. Всичко случило се предишната вечер започваше да ми се струва нереално. Направих усилие да се съсредоточа.

— Мисля, че периодичната загуба на памет е истинска. И че е имал връзка с Анджела Карсън. Беше прекалено болен, за да се преструва, и пристъпът, или каквото и да е, беше съвсем реален.

— Наистина ли вярваш, че може да я е убил случайно?

— От това, което видях, предполагам, че най-малкото не го е направил нарочно.

— А другите момичета?

— Не знам. Възможно е да ги е убил по време на някой от пристъпите си, но ми се струва малко вероятно. В такъв случай е трябвало да се отърве от труповете, докато е бил в същото това състояние, а не ми се вярва да е могъл. Твърдението му, че не си спомня нищо, ми се стори искрено. Не че го е грижа дали му вярваме или не.

— Монк е коравосърдечно копеле, това отдавна го знаем.

— Искам да кажа, че изобщо не го интересува дали ще бъде оневинен, дори не му пука дали ще му намалят присъдата. Това ме кара да мисля, че казва истината. Единствената причина да избяга е, че е искал да се убеди, че не е убил Анджела Карсън.

— Открили са го с трупа й в заключен апартамент, ръцете му били в кръв, а главата й била смазана. Според мен няма съмнение кой е извършителят. Ти как мислиш?

— Не, няма никакво съмнение в това. Но през последните десет години е живял с мисълта, че е убил единствения човек, с когото някога е бил близък, а дори не може да си спомни. Не можем да го обвиним, че като удавник се опитва да се залови за сламка, нали?

За момент Нейсмит замълча, очевидно размишляваше.

— А каква е тази история, че е бил натопен?

— Според мен не си измисля.

— Не можем да сме сигурни, че Дарън Уокър е казал истината. Освен това няма никакви данни, че този инспектор Джоунс изобщо съществува. Вероятно Уокър го е лъгал, опитвал се е да го заблуди. Господи, и аз да бях притиснат от Монк, сигурно щях да направя подобно нещо.

— Но за какво му е да си измисля тази история?

— Дребен крадец като него не е имал представа как да се държи сред закоравелите престъпници от „Белмарш“. Не е първият, който си съчинява някаква история, за да се направи на по-важен, отколкото е.

— Монк му е повярвал. А според думите му Уокър не е бил в състояние да лъже.

Не и след онова, което му направих, бе казал той.

— Все още нищо не потвърждава думите му — заяви Нейсмит ядосано, сякаш водеше някакъв спор сам със себе си. — Разполагаме само с неговото собствено твърдение, тъй като е пребил Дарън Уокър до смърт. И да ме прощаваш, ама му нямам особено доверие, нито пък вярвам на приказките на мошеник като Уокър, че някакъв полицай подхвърлил уликите. Проверих досието му — подозирали са го в няколко кражби и обира, но все е успявал да се измъкне. Изплъзвал се е на полицията до миналата година. И защо е чакал толкова време и чак тогава се е разприказвал?

— Може би защото вече е бил заловен. Ти самият каза, че Уокър не е знаел как да се държи на място като „Белмарш“. Хората са способни на какво ли не, когато са уплашени.

— Все пак това нищо не доказва — продължи да упорства Нейсмит. — Откъде е могъл този неизвестен инспектор да се сдобие с вещи на сестрите Бенет? Не е възможно незабелязано да е откраднал веществени доказателства по такова обществено значимо престъпление. И те да се появят отново под караваната на Монк.

— Освен ако не ги е взел от сейфа, в който се държат веществените доказателства — отбелязах аз.

Нейсмит впери очи в мен и ме гледа дълго време през притворени клепачи.

— Нали си даваш сметка какво твърдиш?

— Точно това, което и ти си помисли.

До този момент заобикаляхме въпроса, но знаех, че той го измъчваше не по-малко от мен.

1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)