![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
В един и трийсет и пет той усети, че Лара е спряла да пише и седи със скръстени ръце върху папките в скута си и го гледа втренчено. Той вдигна очи.
— Трябва да хапна нещо — рече тя. — Наистина.
Грейвър погледна часовника си и се отпусна на стола. Главата му сякаш се цепеше и той направо умираше от глад.
— Извинявай — каза той. — Сигурно и ти си гладна, а?
— О, съвсем мъничко — сухо отвърна Лара, махайки попаднал в деколтето й косъм. — А ти имаш главоболие, нали?
Той кимна.
— Да, личи си. Хващам се на бас, че не си и закусил.
Той пак кимна.
— Така — рече тя и избута стола си от бюрото. — Е, и? Какво искаш да ядеш?
Той се ухили.
— Добре. Ако ти донесеш нещо, аз плащам. Какво ще кажеш за… „Лас Харманас“?
— Чудесно — каза тя и стана, опъвайки полата си отстрани.
Грейвър протегна ръка към сакото на закачалката отзад и извади портфейла си.
— Искам два пирога с говеждо — по селски — и една тамали (мексиканска царевична питка с месо и подправки. — Бел.пр.).
— Тамали?
— Само една — отвърна той и пусна двайсетачката върху папките до химикалката й.
— И бира — подхвърли тя.
— Позна.
Тя се усмихна и грабна банкнотата.
— Връщам се след двайсет минути.
Проследи я с поглед, докато излизаше, и в този момент телефонът иззвъня. Лара се обърна, Грейвър й махна, че той ще отговори, и тя излезе. Вдигна слушалката.
— Грейвър слуша.
— Тази линия е сигурна, нали? — попита Арнет.
— Да.
— Успяхме да извадим нещичко от разговора при фонтана Транско — рече тя. — Не много като съдържание. Но това, което хванахме на два пъти, е едно име. Маркъс, чувал ли си някога за човек на име Панос Калатис? — Тя му продиктува името по букви.
Грейвър го записа, но то нищо не му говореше.
— Не.
— Добре. Е, аз съм чувала. Мисля, че е по-добре да наминеш тук, душко. Трябва да поговорим.
Грейвър почувства внезапна топлина и му се зави свят.
— Тръгвам — каза той. Стана, грабна сакото си и се насочи към вратата. Лара вече бе излязла. Докато обличаше сакото си, той пътьом се обади на служителката при входа и я помоли да предаде на Лара, че излиза и че ще се обади.
41.
1:45 следобед
Той си купи хамбургер от малко крайпътно ресторантче, недалече от управлението, и го изяде по пътя към Арнет. Докато го преглъщаше, си мислеше за пирога на „Лас Харманас“ и колко вбесена ще бъде Лара, когато се върне в службата.
Арнет го посрещна на входа. Беше много делова.
— Името на този тип се появява на два пъти, Маркъс — каза тя, повеждайки го през полумрака на дневната и от задната врата по сенчестата пътека към съседната къща.
— Панос Калатис. Това е нещо гръцко.
— Да, името е гръцко — отвърна тя, откъсвайки стърчащ лозов лист. Цикадите бръмчаха натрапчиво в обедната жега. И в двата случая това е гласът на Дийн. В началото на разговора той май казва, че не смята Калатис да направи… нещо, а после, към края, завършва едно изречение с „Калатис“. И това е всичко. Съвсем сигурно е, че е имало за какво да говорят точно там, при фонтана. Не е много, само едно име. Но като имам предвид кой стои зад него, това е страхотен поврат.
Стигнаха до задната веранда на другата къща и Арнет бутна в движение мрежестата врата и след малко бяха в компютърната стая. Компютрите пак работеха и този път всички бяха заети. Но Арнет не се спря до масата, където малката блондинка пак работеше на радиостанцията. Вместо това тя заведе Грейвър в библиотеката и затвори вратата. Голямата маса беше празна, освен монитор и клавиатура в единия край и в средата пепелник, а до него само една кафява папка. Имаше зелена лентичка с кодов номер.
— Ще те оставя с това — Арнет кимна към самотната папка. — Когато го прочетеш, кажи на Куин отвън да ми позвъни. После ще поговорим.
— Куин сигурно е блондинката при радиото.
— Точно така.
Грейвър кимна, Арнет излезе от библиотеката и затвори вратата. Грейвър седна. Имаше кодов номер от левия край на папката, една дълга поредица от цифри и букви. Той придърпа папката към себе си и я отбори. Беше дебело, ситно напечатано досие за Йозеф Равив.