Добрият вълк [bg]

— Вярно е. — Ралф посочи Игнасио, чиято кръв бавно изтичаше пред краката им. — И мина добре, нали така?

Хектор се опитваше да разбере ситуацията. Лешек беше с него. Соня — горе. Може би щяха да преживеят първите четири-пет секунди от престрелката.

— Къде е Лотар? — повтори.

— Няма значение, Хектор, сега няма какво да мислиш за Лотар.

Хектор усещаше, че Ралф се наслаждава на властта си над положението. Беше му приятно да командва парада, да е всемогъщ. Пълна противоположност на човека, когото Хектор срещна в автобуса в Стокхолм и яхтата в Балтийско море. Хектор се беше оставил да го измамят. Чисто и просто.

— Кажи на Соня да дойде… и свалете оръжията. Иначе ще наредя на хората си да открият огън — предупреди го Ралф спокойно.

Хектор пусна пистолета си на земята. Лешек го последва. Соня слезе по склона.

Ралф кимна.

— Добре. — Изгледа Хектор. — Ти си такова нищожество…

Четирима души се показаха зад Ралф и групичката му. Хектор видя Софи… също и Каролине. Двама от хората на Ханке. Без да се обръща, Ралф посочи към тях.

— Софи Бринкман. Тя е твоята ахилесова пета, Хектор. Не парите, не семейството, не властта, нито твоята организация… Тя… Така е още от първата ви среща. Сам не го знаеше… Но аз го знаех. И отново се уверих на яхтата, когато се хвана на всичко, което ти казах за нея…

Очите на Хектор и на Софи се срещнаха. Най-големите му страхове се потвърждаваха.

— Пусни я — промълви Хектор.

Ралф се завъртя, изгледа Софи, поклати глава.

— Нищо няма да й се случи. Нито на сина ти Лотар.

Ралф обожаваше този момент, Хектор го усещаше. Щеше да завърши зле… Ужасно зле.

— Нито на Алберт! Алберт Бринкман! — продължи Ралф.

Софи сведе очи.

Ралф застана така, че да вижда и Софи, и Хектор.

— Алберт Бринкман е при мен в Мюнхен заедно с Михаил Асмаров. Също и другите ви приятели. Грижат се за тях. Всички ще бъдат добре.

Ралф направи театрална пауза, погледна Софи, после Хектор. Харесваше му да наблюдава реакциите им…

— Единственото условие е ти, Хектор, да дойдеш при мен. Сам. Правим размяна. Алберт отива при майка си, ти оставаш при мен…

Ралф ги гледаше, очите му проблясваха.

Биваше го, помисли си Хектор, и беше извратен… Манипулация. Какво оръжие. Хектор вече не го притежаваше и това го правеше уязвим. Затова сега се озова в такова положение. За миг, кратък объркан миг, изпита едва ли не благодарност за това. Не за ситуацията, а задето вече не той е чудовището. Но тази мисъл беше мимолетна. Върна се в действителността.

Софи… Тя стоеше срещу него, навела глава, объркана и шокирана. Напълно изцедена; сякаш съвсем скоро щеше да се предаде.

Пристигна кортеж от пет автомобила и спря зад Ралф.

— Давам ти няколко дни да си помислиш. И после ми се обади. — Все едно отправяше най-обикновено бизнес предложение.

Ралф и хората му са качиха в колите и си отидоха.

Хектор се обърна и тръгна към къщата.