Колекционерите [The Collectors - bg]

— Имаш ли малко свободно време?

Излязоха да се разходят в парка около административната сграда.

— Браво, Роджър! — похвали го Трент. — Наистина извади голям късмет с оня тип, на когото лепна отстраняването на Бихан.

— Нищо в работата ми не се дължи на късмета, Албърт — възрази Сийгрейвс. — Просто умея да се възползвам от шанса.

— Добре, добре, не исках да те обидя. Мислиш ли, че обвинението ще издържи?

— Съмнявам се. Не знам защо този човек беше там, но със сигурност наблюдаваше къщата на Бихан. Оказа се приятел на онзи Кейлъб Шоу от библиотеката, а на всичкото отгоре така нареченият Оливър Стоун — онзи, с когото наскоро си „поговорих“, се оказа член на същия приятелски кръг!

— Шоу отговаря за литературното наследство на Дехейвън и това е причината да изпрати приятеля си в къщата.

— Знам, Албърт — презрително го изгледа Сийгрейвс. — Срещнах се лично с Шоу просто за да изясня бъдещите си ходове, ако се наложи. Тези момчета не мислят само за книги. Онзи, когото разпитвах, със сигурност е преминал специална подготовка в ЦРУ.

— Пропуснал си да ми го кажеш! — стреснато го погледна Трент.

— Защото в онзи момент не беше необходимо, Албърт. Но сега нещата се промениха.

— Защо?

— Защото АЗ мисля така — каза Сийгрейвс и насочи поглед към сградата „Джеферсън“, в която се помещаваше библиотеката. — Тези момчета са проявили любопитство и към компанията „Файър Контрол“. Моят човек там твърди, че са изтрили надписа на един от контейнерите, които са били изнесени от библиотеката. И вероятно знаят, че е бил пълен с въглероден двуокис.

— Това е лошо, Роджър! — пребледня Трент.

— Рано е да се тревожиш, Албърт. Както винаги аз имам готов план за справяне със ситуацията. Вече получихме последното плащане. Въпросът е за колко време ще подготвиш експедицията на новите материали.

— Най-рано утре — отвърна Трент, след като погледна часовника си. — Но ще бъде трудно.

— Направи го.

— Роджър, не е ли време да спрем?

— Клиентите чакат, Албърт. Бизнесът е добър.

— Но ще стане лошо, ако ни вкарат в затвора по обвинение в държавна измяна.

— О, не, Албърт. Аз нямам намерение да влизам в затвора.

— Не можеш да бъдеш сигурен.

— Мога, Албърт. Мъртъвците не ги вкарват в затвора.

— Не бива да стигаме дотам. Може би трябва да позабавим темпото, докато премине бурята.

— Такива бури не преминават, затова продължаваме. Освен това вече ти казах, че имам план.

— Ще го споделиш ли с мен?

— Довечера ще получа нова информация — пренебрегна въпроса Сийгрейвс. — Ако е толкова добра, колкото очаквам, със сигурност ще ни донесе десет милиона. Но ти си дръж очите отворени. Знаеш как да се свържеш с мен, ако забележиш нещо необичайно.